20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Както обичате, господа, стига само да тръгнем — каза Мордаунт.
— Добре че се съгласи! — промърмори Портос.
— Как се казва корабът? — попита д’Артанян.
— „Стандърд“.
— Добре. След половин час ще бъдем на борда. Приятелите пришпориха конете си и препуснаха към
странноприемницата „Герб на Англия“.
— Какво ще кажете за тоя млад човек? — попита д’Артанян, препускайки.
— Ще кажа, че съвсем не ми харесва — отговори Портос, — и че страшно ме сърбяха ръцете да последвам съвета на Арамис.
— Пазете се, мили Портос, тоя човек е пратеник на генерал Кромуел и ще бъдем приети зле, мисля, ако му съобщим, че сме извили шията на неговия довереник.
— Все едно; винаги съм забелязвал, че Арамис е добър съветник.
— Слушайте — рече д’Артанян, — когато посланичеството ни се свърши …
— Е какво?
— Ако той ни заведе обратно във Франция…
— Тогава?
— Тогава ще видим.
В това време двамата приятели пристигнаха в странноприемницата „Герб на Англия“, вечеряха с голям апетит и веднага отидоха на пристанището.
Един брик беше готов за отплуване; и на палубата му те видяха Мордаунт, който се разхождаше нетърпеливо.
— Невероятно е — казваше д’Артанян, докато лодката го закарваше на „Стандърд“, — чудно е колко много прилича тоя млад човек на някого, когото познавам, но не мога да се сетя на кого.
Те пристигнаха до стълбата и след една минута бяха на палубата.
Но качването на конете отне повече време и брикът можа да вдигне котва едва в осем часа вечерта.
Младият човек изгаряше от нетърпение и заповядваше да опънат платната.
Портос, съсипан от три безсънни нощи и седемдесет левги път на кон, се беше оттеглил в кабината си и спеше.
Превъзмогнал отвращението си към Мордаунт, д’Артанян се разхождаше с него по палубата и приказваше много, за да го принуди да говори.
Мускетон улови морска болест.
XXVII. „ШОТЛАНДЕЦЪТ КОВАРЕН, ЛОШ ПРОДАДЕ КРАЛЯ СИ ЗА ГРОШ…“
А сега читателите ни трябва да оставят „Стандърд“ да плава спокойно не към Лондон, както мислеха д’Артанян и Портос, но към Дъръм, където Мордаунт трябваше да отиде съгласно писмата, получени от Англия през време на престоя му в Булон, и да ни последват в роялисткия лагер, разположен отсам Тайн, близо до град Нюкясл.
Там, между две реки, по шотландската граница, но на английска земя, са опънати палатките на малка армия. Полунощ. Хора, в които по голите крака, късите фусти, пъстрите наметала и перото на шапката могат да се познаят планинците, стоят небрежно на пост. Луната, която се промъква между два големи облака, осветява понякога мускетите на часовите и откроява рязко стените, покривите и камбанариите на града, отстъпен от Чарлз I на парламентските войски, както Оксфорд и Нюърт, които все още държеха за него с надеждата за помирение.
В единия край на лагера, близо до огромна палатка, пълна с шотландски офицери, събрали се на нещо като съвет под председателството на стария граф дьо Льовен, техен командир, спи човек, облечен като кавалерист, легнал на тревата и сложил дясната си ръка върху шпагата.
На петдесет крачки по нататък друг човек, облечен също като кавалерист, приказва с шотландски часовой; макар и чужденец, той, както изглежда, владее толкова английски език, че разбира отговорите на събеседника си, който му говори на пертско наречие.
Когато в град Нюкясл удари един часът след полунощ, спящият се събуди, направи всички движения на човек, който отваря очи след дълбок сън, и погледна внимателно около себе си: виждайки, че е сам, стана, позаобиколи и мина край тоя, който говореше с часовоя. Приказващият сигурно беше свършил разпитванията си, защото след една минута се сбогува с часовоя и непринудено тръгна натам, накъдето бе отишъл първият.
Другият го чакаше в сянката на една палатка край пътя.
— Е какво, мили приятелю? — му каза той на най-чист френски език, на какъвто се е говорило някога между Роан и Тур.
— Няма време за губене, приятелю, трябва да се предупреди кралят.
— Какво става?
— Дълго е за разказване; впрочем ей сега вие ще го чуете сам. Най-малката дума, казана тук, може да погуби всичко. Хайде да намерим милорд Уинтър.
И двамата тръгнаха към срещуположния край на лагера; тъй като лагерът заемаше не повече от петстотин квадратни фута, те стигнаха скоро до палатката на тоя когото търсеха.
— Спи ли господарят ви, Тони? — запита на английски единият от двамата кавалери слугата, легнал в първото отделение, което служеше за преддверие.