Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Къде е синът ми? — обърнала се Джуланнар към неволницата. Тя взела кафеза на ръце, показала птицата в него и рекла:
— Ето, това е синът ти!
Царица Джуланнар го измъкнала от кафеза, взела го на ръце, напръскала го с вода и рекла:
— Излез от този си образ и се върни в предишния!
И още не била свършила, когато птицата трепнала и се превърнала в човек, какъвто бил преди…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царица Джуланнар прегърнала сина си и се разплакала. Тя извикала шейх Абдуллах, благодарила му за доброто, което бил направил, и го оженила за неволницата, която той бил изпратил да съобщи за съдбата на сина й. Направила го цар на този град и заселила там останалите живи мюсюлмани. Сбогували се с него и се върнали в града си. Всички поданици ги срещнали с радостни възгласи. А Бадр Басим рекъл на майка си:
— Майко, сега остава само да се оженя!
— Съгласна съм, синко! — казала Джуланнар. — Но почакай да потърсим коя от царските дъщери най ти е лика-прилика!
— Майко, я остави тази работа! — рекъл той. — Аз си харесвам само Джаухара, дъщерята на цар Самандал!
— Разбрах какво искаш! — отвърнала майката.
Изпратила тя да й доведат Самандал. Когато той видял, че Бадр Басим се насочва към него, скочил на крака. Царят поискал дъщеря му за жена и той отговорил:
— Тя е на услугите ти, твоя неволница в твоите ръце!
Цар Самандал пратил да доведат царкиня Джаухара. Щом зърнала баща си, тя се затичала към него и той й рекъл:
— Дъще, омъжвам те за мъдрия цар Бадр Басим, сина на царица Джуланнар Бахрия, най-хубавия, най-благороден, най-красив и най-личен мъж на нашето време! Той най ти е лика-прилика и ти си му лика-прилика!
— Не мога да не те послушам, татко! — рекла тя. — Да забравим времето на трудности. Занапред ще бъда най-покорната му неволница!
Довели кадии и свидетели и сключили брака на цар Бадр Басим с царкиня Джаухара. Вдигнали голяма сватба. Бадр Басим благодарил на цар Самандал и го върнал в страната му. И така си живели най-сладък живот, яли, пили и се веселили, докато не дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва! Това е краят на приказката за тях и Аллах да прости всички!…
Приказка за Сейф ал-Мулук и Бадиат ал-Джамал
Разправят също, царю честити, че едно време, в стари времена, живял един цар на персите на име Мохамед бен Сабаик. Той бил владетел на страната Хорасан. Всяка година нападал страните на неверниците в Индия, Синд, Китай и страните отвъд реката. Бил справедлив, смел, благороден и щедър и обичал сладкодумните събеседници, разказите, стиховете, приказките, историите и беседите за делата на древните. Всеки, който знаел някаква странна история, му я разказвал, а той, ако останел доволен от разказа, му давал хиляда динара на ръка, качвал го на оседлан обязден жребец, обличал го с нови дрехи от главата до петите и го натоварвал с богати дарове. Пръснала се мълвата за този цар по света. Чул за нея един човек на име Хасан Търговеца, който бил човек благороден, щедър, учен и уважаван поет. И царят чул за него, пратил да го извикат и му казал:
— Искам от тебе да ми разкажеш една хубава история, каквато никога не съм чувал. Ако ми хареса, ще ти дам много земи заедно с крепостите им, ще те направя мой главен везир! Ако не ми допадне, ще ти отнема всичко, което имаш, и ще те изгоня от страната!
— Слушам и се подчинявам, царю! — отвърнал Хасан. — Обаче твоят поданик те моли да изчакаш година.
— Давам ти срок една година! — съгласил се царят, наредил да му дадат богата дреха и продължил: — За една година да подготвиш каквото се иска от тебе!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Хасан се прибрал у дома. Там подбрал между мамелюците си петима, които умеели да четат и пишат, дал им по пет хиляди динара и рекъл: