Спомен за светлина

- Хайде, опитай. С друг враг си имаш работа този път.

Убиеца вдигна лъка и стреля. Стрелата се раздвои, станаха четири, шестнайсет, градушка от стрели, полетели към Перин.

Перин изръмжа срещу тях и яростна вихрушка подхвана стрелите и ги разпиля.

Убиеца изникна пред него, размахал ножа и меча. Перин скочи към него в мига, в който се появиха и червените була. Вълците и Гаул се заеха с тях и този път Перин можа да се съсредоточи върху врага си. Изрева, отби настрани оръжието на Убиеца и замахна с чука към главата му.

Убиеца отскочи и сътворени от него каменни ръце изригнаха от земята, изхвърляйки камъчета и парчета скала, за да сграбчат Перин. Той съсредоточи мисълта си и те се пръснаха и рухнаха на земята. Лъхна го острата миризма на изненада.

- Ти си тук телом - изсъска Убиеца.

Перин скочи към него и _измести_ във въздуха, за да го достигне по-бързо. Убиеца блокира с появил се в ръката му щит. Мах’алейнир остави голяма вдлъбнатина, преди да отскочи.

Убиеца изчезна и се появи отново пет крачки назад, на ръба на пътеката, водеща нагоре към пещерата.

- Толкова се радвам, че дойде за мен, кутре. Беше ми забранено да те търся, но сега си тук. Одрах кожата на стария. Сега е ред на кутрето.

Перин се хвърли към него с мълниеносен скок, като онези, с които скачаше от хълм на хълм. Блъсна го от скалната издатина и двамата пропаднаха десетки стъпки надолу.

Чукът беше на колана му - не помнеше да го е закачал там, но той не искаше да удари с него. Искаше да усети Убиеца - и заби юмрук в лицето му, докато падаха. Лицето на противника му обаче изведнъж стана твърдо като камък.

И в този момент битката стана не плът срещу плът, а воля срещу воля. Докато падаха, Перин си представи как кожата на Убиеца омеква, как поддава под удара му, как костите се пропукват и пращят. Убиеца на свой ред си представи, че кожата му е камък.

И скулата му стана твърда като скала, но Перин все пак я пропука. Паднаха тежко на земята, разделиха се и се превъртяха на различни страни. Когато Убиеца се изправи, дясната му страна беше като статуя, ударена с чук, по кожата плъзнаха пукнатини.

Кръв закапа от тези пукнатини и Убиеца се стъписа. Вдигна ръка и сложи длан на бузата си. Камъкът отново стана плът и се появиха шевове, зашити сякаш от майстор хирург. Човек не можеше да се самоизцери във вълчия сън.

Убиеца изръмжа и се хвърли към Перин. Двамата се биеха, обкръжени от кипнала прах, сред която се мяркаха лица и тела на хора, борещи се на живот и смърт някъде другаде, в друг свят. Перин се блъсна в двама от тях и от Мах’алейнир се посипа прах, щом замахна. Убиеца се плъзна назад, сътворил вятър, който да го издуха от връхлитащото оръжие, после налетя в атака с мълниеносна бързина.

Перин се превърна във вълк, без да помисли, и мечът на Убиеца изсвистя над главата му. Младия бик скочи към него и го блъсна назад в привидението с двама айилци, биещи се един с друг. Те се пръснаха на пясък и прах. Други се очертаха встрани и вихърът ги издуха.

Воят на бурята ревеше в ушите на Младия бик, прахта дращеше в кожата и очите му. Той се превъртя над Убиеца и се хвърли към гърлото му. „Колко сладка ще е кръвта на този двукрак в устата ми.” Убиеца _измести_ далече от него.