Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
В резултат на това Куин започна да се тресе, мускулите му поемаха адреналина.
- Вишъс?
- Аха. Аз съм, приятел. Просто трябва да продължаваш да дишаш.
- Кой… още?
- Рейдж.
- Бъч.
- Фюри.
- Зейдист.
- Тор.
Всички гласове съвпадаха с имената си, дълбоките и сериозни тонове не се шегуваха и попиха в мозъка му, помогнаха му да се върне в реалността, която не включваше миналото.
И ето, че последният беше последната стълбица, която мислено слезе и се върна в това, което беше реално.
- Рот.
Куин опита да обърне глава към краля, но това нямаше резултат.
- Ще те пусна, приятелю, става ли? – каза Ви. – Ще се държиш ли прилично?
- Да.
- На три. Едно. Две. Три…
Вишъс се отдръпна и зае бойна поза: вдигнати ръце, свити юмруци, стабилен на краката си. Въпреки факта, че лицето на брата бе прикрито от качулката, Куин можеше да си представи изражението му. Нямаше съмнение, че ако Куин направи някакво движение, ще се озове пак в стената, а с нея вече се беше запознал доста от близо, мамка му.
Чувстваше се с около десет сантиметра по-сплескан.
С псувня Куин се обърна бавно, държеше ръце така, че Братството да ги вижда.
- Гоните ме от имението?
Нямаше идея какво, по дяволите, беше направил, но с миналото му на вбесяване на разни хора – дали умишлено или не? Можеше да е всичко.
- Не, идиот такъв, - каза Ви през смях.
Като се изправи пред закачулените сериозни фигури, затърси къде бяха лицата им, искаше да осъществи контакт, напомняше си, че това бяха мъжете, с които се беше бил рамо до рамо, че винаги му пазеха гърба, че бяха работили заедно.
Какво, по дяволите, ставаше…
Третата фигура отляво вдигна ръка, един дълъг пръст се появи и посочи Куин право в гърдите.
Веднага Куин се върна в корпуса на самолета Чесна, приключилата драма с полета, Зейдист жив и здрав, целта постигната… мъжът, сочещ го точно както сега.
На Древния език Рот каза:
- Ще ти бъде зададен въпрос. Ще го чуеш само веднъж. Отговорът ти ще пребъде във времето, ще се влее в кръвта ти от този миг насетне. Готов ли си да бъдеш попитан?
Сърцето на Куин започна да препуска. Очите му шареха наоколо, не можеше да повярва, че това е…
Само че… как беше възможно? Според рода му и неговия недъг, не беше законно няой като него да…
От нищото сякаш го удари образът на Сакстън, работещ в онази библиотека през всичките нощи.
Боже… по дяволите.
Толкова много въпроси: Защо него? Защо сега? Ами Джон Матю, чиито гърди вече носеха белега на Братството? Докато умът му препускаше, знаеше, че трябва да отговори, но мамицата му, не можеше…
С внезапна яснота помисли за дъщеря си, представи си това, което бе видял на портите на Съдбата.
Куин отново погледна всяка от качулатите фигури. Каква ирония, помисли си. Преди почти две години Бранителите на честта бяха изпратени в черни роби, за да се уверят, че той знае колко е нежелан от семейството си.
И сега, тези мъже бяха тук, за да го отведат в нещо друго – нещо, което бе толкова силно, колкото и кръвта.
- Да, по дяволите, - каза. – Задайте го.
Първото нещо, което подсказа на Блей, че се готви нещо голямо, беше звукът от много стъпки покрай стаята му. Беше пред огледалото и се бръснеше, когато ги чу по коридора със статуите, тежки, повтарящи се – много.
Трябваше да е Братството.
И тогава, докато се навеждаше над мивката, за да изплакне остатъците от крема за бръснене по бузите си, нещо тежка падна на пода в съседната стая – или беше метнато в стена. Това, което беше доста сигурно, е, че изглежда беше стаята на Куин.
Като се отърси от смесицата между горещо и студено, той дръпна една кърпа и я уви около бедрата си, докато изтичваше от стаята си и се отправи към…
Блей се спря. Стаята на Куин бе мрачна, ала светлината от коридора осветяваше вътре… кръг от хора в черни наметала, който го заобикаляше. Докато го държаха с лице, опряно в стената.
Единствената мисъл на Блей беше, че Бранителите на честта са дошли за втори път за боеца – въпреки че много добре знаеше, че в робите бяха Братството. Трябваше да са те, нали?