Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Е, слава богу — рече Сам. — Кажи й, че искам да говоря с нея, хайде, мое дете-чудо.
При тази просба младият мистър Бардел сложи упоритата при запалване свещ на последното стъпало и изчезна в малката приемна с дадената му заръка.
Двете шапки, хвърлящи сянка върху щорите на прозорците, бяха съответната украса на главите на две от най-близките приятелки на мисис Бардел, които току-що бяха дошли да пият чай, придружен с малка топла вечеря, състояща се от няколко чифта свински крачета и печено сирене. Сиренето цвъртеше и добиваше чудесна кафява коричка в малката металическа скара на открития огън; свинските крачета изглеждаха чудесни в калайдисаната тенджерка, поставена отпред, върху решетката на камината; мисис Бардел и двете й приятелки се чувствуваха също чудесно, бъбрейки спокойничко относно всичките си близки приятели и познати, когато младият мистър Бардел се завърна от входната врата, за да предаде посланието, поверено му от мистър Самюъл Уелър.
— Прислужникът на мистър Пикуик! — възкликна мисис Бардел, като побледня.
— Божичко мили! — рече мисис Клъпинс.
— Правичката да си кажа, нямаше да го повярвам, ако не се случи тъй, че да съм тук — рече мисис Сандърс.
Мисис Клъпинс беше дребна, енергична наглед жена; мисис Сандърс беше едра, пълна, широколика особа: и те двете бяха въпросните гостенки.
Мисис Бардел чувствуваше, че е редно да се развълнува; и тъй като ни една от трите не знаеше дали би трябвало в същност при дадените обстоятелства да се влиза във връзка с прислужника на мистър Пикуик освен посредством Додсън и Фог, те всички бяха заварени неподготвени за тази среща. В това положение на колебание първото нещо, що можеше да се направи, естествено беше да се натупа момчето, загдето бе отворило вратата на мистър Уелър. Следователно майка му го натупа, а то закрещя високо.
— Престани да крещиш… чуваш ли, непослушно създание! — рече мисис Бардел.
— Да, да, недей да ядосваш бедната си майка — рече мисис Сандърс.
— Тя и тъй си има достатъчно ядове, Томи — рече мисис Клъпинс примирително и съчувствено.
— Ох! Няма късмет горката гълъбица! — изохка мисис Сандърс.
При всички тези поучителни изказвания младият мистър Бардел се разрева още по-гласовито.
— А сега какво да правя? — обърна се мисис Бардел към мисис Клъпинс.
— Аз мисля, че трябва да го видите — отвърна мисис Клъпинс, — но в никакъв случай не без свидетел.
— Аз мисля, че с двама свидетели е по-законно — додаде мисис Сандърс, която, подобно на другата приятелка, изгаряше от любопитство.
— Може би най-добре ще е да влезе тук — рече мисис Бардел.
— Разбира се! — отвърна мисис Клъпинс, подхващайки енергично това предложение. — Влезте, младежо! И затворете най-напред външната врата, моля.
Мистър Уелър се възползува веднага от поканата и щом се представи в приемната, обясни поверената му задача както следва:
— Прощавайте много дет ви правя туй главоболие, госпожо, както рекъл крадецът, когато хвърлил старата дама в огъня, но щото аз и началството точно сега си идваме в града и пак веднага тръгваме, не може другояче.
— Разбира се, младият човек не е крив за грешките на своя господар — обади се мисис Клъпинс, приятно изненадана от външността и думите на мистър Уелър.
— Не е, ами — потвърди мисис Сандърс, хвърляйки замислен поглед към калайдисаната тенджерка, сякаш си правеше сметка наум по колко свински крачета биха се паднали на всеки в случай, че поканеха Сам да остане на вечеря.
— И тъй, аз дойдох тук — продължи Сам, без да обръща внимание на вмъкнатите забележки, — първо, да ви предам предупреждението за напускане на квартирата: ето ви го. Второ, да платя наема: ето ви и него. Трето, да ви кажа, че всички неща на началството трябва да се опаковат и да се предадат на тоз, който пратим да ги вземе. Четвърто, да ви съобщя, че може да дадете стаите под наем, щом пожелаете; и туй е всичко.
— Каквото и да се е случило — рече мисис Бардел, — аз винаги съм казвала и винаги ще казвам; във всяко друго отношение, освен в едно, мистър Пикуик винаги се е държал като истински джентълмен. Винаги е плащал наема си редовно, като банка, винаги.
Казвайки това, мисис Бардел вдигна кърпичка към очите си и излезе от стаята да приготви разписката.
Сам отлично схвана, че той трябваше да остане мълчалив, а жените непременно щяха да се разбъбрят; затова огледа поред калайдисаната тенджерка, печеното сирене, стените и тавана, без да промълви дума.