Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Тя като че го помоли да й позволи да се съвземе. Той я подкрепяше с ръката си, а след кратко мълчание се приведе към нея, за да чуе думите й.
— Не ми ли казахте да продължа?
— Да.
— Той ще бъде богат човек. Той е богат човек. Една голяма сума очаква да му бъде изплатена в наследство; всички вие следователно сте много богати. Най-достойни и най-чудесни от всички деца, аз благодаря на небето, че сте възнаградени!
Когато той я целуна, тя изви глава към рамото му, вдигна ръка към шията му, извика: „Татко! Татко!“ — и изгуби свяст.
Тогава Флора се върна, за да се погрижи за нея, засуети се край нея на канапето, придружавайки нежните си грижи с откъслеци от думи и изречения, толкова объркани, че никой не би бил в състояние да разбере дали се опитваше да накара Маршалси да глътне една лъжица от непотърсени дивиденти, защото за нея това било полезно; или пък поздравяваше бащата на малката Дорит за това, че е наследил сто хиляди шишенца с амонячна сол; или пък обясняваше, че е капнала седемдесет и пет хиляди капки лавандулов спирт върху петдесет хиляди бучки захар и умоляваше малката Дорит да глътне това освежително средство; или дали налагаше челото на Дойс и Кленъм с кърпа, наквасена с оцет, и караше покойния мистър Ф. да подиша малко чист въздух — не, никой с чувство за отговорност не би се осмелил да ги разгадае. За още по-голямото объркване допринесе и словесният порой от съседната спалня, където лелята на мистър Ф., поне доколкото ставаше ясно от гласа й, заемаше хоризонтално положение в очакване на своята закуска; и от който будоар тази безжалостна дама изригваше кратки обиди всеки път, щом усетеше, че ще я чуят, като например: „Да не вярваш, че той го е направил!“ или: „Той да не ми се хвали, че го е свършил!“ и: „Ще има мно-о-го да чакате да се откъснат от сърцето му неговите пари!“; всичко това с цел да се омаловажи участието на Кленъм в откритието и да се разкрият незаличимите чувства, които лелята на мистър Ф. питаеше към него.
Но загрижеността на малката Дорит по-бързо да отиде при баща си, да му отнесе радостната вест, да не го оставя нито миг по-дълго в тъмницата, в неведение за цялото това щастие, което го очаква и което той все още не знаеше, допринесоха за свестяването й повече, отколкото всички лекарства и грижи в света.
— Елате с мен при добрия ми баща. Моля, елате с мен при моя добър баща! — бяха първите думи, които изрече. Тя не говореше за нищо друго освен за него, не мислеше за друго освен за него. Когато коленичи и вдигна ръце към небето, за да излее своята благодарност, благодарностите й бяха за нейния баща.
Чувствата на Флора не издържаха на тази гледка и тя избухна сред чашите и чиниите в невероятен порой от сълзи и слова.
— Повярвай ми — не съм била по-развълнувана, откакто твойта майка и моят татко не Дойс и Кленъм този път но дай на милото дете една чаша чай и я накарай да го изпие поне това те моля Артър, направи го, дори и последната болест на мистър Ф. защото тя беше съвсем друга а знаеш че подаграта не е детска болест макар и много тежка за всичките наоколо а мистър Ф. същински мъченик с вирнат нагоре крак а и самата търговия с вино е инфекциозна защото те ще си го направят повече или по-малко помежду си и в това няма нищо чудно, прилича ми на сън за нищо друго не мога да помисля тази сутрин и гледай ти сега купища от пари дали е тъй наистина, но вие трябва да разберете, миличка моя, защото иначе никога няма да ви стигнат силите да му разкриете всичко това с няколко глътки чай а май е по-добре да последвате съвета на моя лекар какво от туй че миризмата му е неприятна но аз се насилвам да го пия като лекарство и виждам ползата, а вие пък не искате но защо мила моя и аз не искам но все пак си го пия по задължение, всички ще ви поздравяват едни от сърце но други не но мнозина ще ви се радват най-искрено но никой друг повече отколкото аз от самото му дъно макар да се усещам че говоря несвързано и глупости, и сигурно това ще си го каже и Артър но не Дойс и Кленъм поне този път и тъй довиждане миличка и бог да ви благослови да сте много щастлива и простете ми за волността, кълна се че дрехата ще я оставя недовършена нарочно и ще си я запазя като спомен тъй както е сега и ще я кръстя малката Дорит макар да ме попитат защо е това странно умалително не съм го казвала до днес и сега вече никога не!
Това бяха думите, с които Флора се прости със своята любимка. Малката Дорит й поблагодари и я прегърна няколко пъти; и най-сетне излезе от този дом и заедно с Кленъм се отправи с кола за към Маршалси.