Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Той се стараеше да я накара да забрави провала, водеше я насам-натам по партита и ресторанти. Подсвирваше от възхищение, когато тя се появеше в кабинета му. Поздравяваше я за дългото мъжко сако, препасано с широк колан, което носеше като палто върху тъмносиня рокля от стреч деним.
— Не съм го измислила аз, свих идеята от тазседмичния брой на „Ел“… Нямам никакви идеи, за нищо не ставам.
— Няма такова нещо… недей да говориш така — протестираше Никълъс. — Нещата отново ще потръгнат. Убеден съм!
Но и той признаваше, че нищо не разбирал. Un-be-lie-va-ble! Невероятно! — повтаряше, клатейки глава. Ядосваше се на тези хора, сваляха ти луната, след което ти обърнаха гръб, незнайно защо.
Чудеше се как да я омае, да я разсее.
Искала да се посвети на изучаването на платовете? Ще й намери ателие, където да стажува.
Имала желание да спортува, за да се разтовари? Ще я запише в един клуб с прекрасен плувен басейн. Много изискан клуб, там не приемали всеки, значи, че си ги впечатлила…
Или ти ги държиш с нещо, преведе си наум Ортанс, развълнувана, че той прави всичко възможно, за да върне усмивката на устните на мъченицата.
Заведе я в „Уиски Мист“, клуба на лондонския елит. В картата на клуба имаше коктейл, „Ибиса Мист“, който струваше дванайсет хиляди лири.
— Петнайсет хиляди евро за едно питие! — възкликна Ортанс, смаяна.
— Много повече от питие — концепция — обясни Никълъс.
— Концепция?
— Да… Избираш „Ибиса Мист“ и… туш…
Той забарабани тържествено.
— Излизаш от клуба, пред теб заковава едно бентли и те откарва до летището, вземаш полета за Ибиса, оттам се прехвърляш на хеликоптер и кацаш на частен остров с личен готвач, басейн и коктейли… Симпатично, нали?
— Има ли други такива концепции?
— За двайсет и пет хиляди лири можеш да кацнеш до една от вилите на Хю Хефнър в Маями. Шампанско, басейн, джакузи, с щъкащи наоколо цяла армия бънита и аполоновци! Кажи ми, че животът не е хубав!
Ортанс гледаше Никълъс с празен поглед.
Той я умоляваше:
— Усмихни се, Ортанс, усмихни се, не ми е приятно, когато си тъжна…
Тя се усмихваше и жалката й треперлива усмивка напомняше повече на тъжна гримаса.
Той я хващаше за ръка и я отвеждаше във VIP салона, с думите: сега ще се развеселиш… Ще видиш всякакви ненормалници, истински карикатури! Погледни!
Тя повдигаше едната си вежда. На една маса бяха насипали магистрали кокаин, двойки се целуваха страстно, разголили гърди, гърмяха тапи от шампанско, чуваха се викове, крясъци на престорена радост, фалшива възбуда. Разпасани девойки, само кожа и кокали, се кикотеха шумно, истински ходещи скелети, наклепали килограми грим по физиономиите си.
Ортанс се почувства като стокилограмова свиня.
— Какво ще кажеш? — провикна се триумфално Никълъс. — Истински филм на Фелини, а?
— Това ме натъжава още по-силно.
— Почакай ме тук, ще донеса нещо за пиене… Какво да бъде за теб?
— Един портокалов сок — отговори Ортанс.
— О, не! Такива неща тук няма.
— В такъв случай чаша вода.
— Предлагат само коктейли! Сега ще ти помогнем да си върнеш мечтите и плановете. Довери ми си, преливам от идеи.
Тя му благодари и се зачуди, защо не съм влюбена в него? Защо Гари не ми излиза от ума?
Той непрекъснато въртеше глава наляво и надясно, поздравяваше разни познати, обещаваше Of course! I call you. Той познава всички, а аз никой. Аз съм Ортанс Никоя си. От две години съм в Лондон и никой не ме познава.
Някакъв младеж се доближи до нея и я заговори, смучейки със сламка питие с цвят на тюркоаз:
— Ти не беше ли приятелка с Гари Уорд?
— Гари кой?
— Не съм ли те виждал с Гари Уорд?
— Ако е някакъв номер, за да се запознаем, няма да мине! Никога не съм чувала за този тип.
— А, добре! Мислех, че… Защото знаеш ли, че той е…
Тя му обърна гръб и потърси Никълъс с поглед. Той се връщаше с две чаши в ръце с разноцветни коктейли. Посочи й един ъгъл да отиде да седне. Ортанс положи глава на рамото му и попита дали не я намира прекалено дебела.
— Кажи ми честно, защото се чувствам толкова сдухана, че ми се струва, че повече няма накъде…
Затова тази вечер нямаше намерение да се тъпче със спагети, които носят по сто хиляди калории.