Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Питър каканижеше за реда, за нещата, които не трябва да сеем тук и там. Сега остава да ми напомни отново случката с тампона, стига вече! Не. Този път намекваше за празните чаши, мръсните чинии, опаковките от хляб за тостери, мобилните телефони. Онази вечер открил един в кофата за боклук. Това не ме засяга, така или иначе, мен никой не ме търси! Със същия успех бих могла да го засадя в някоя саксия и да чакам да поникне! Не е за вярване! Представянето ми беше истински успех и нито една покана не се осъществи. Никой не ме потърси повторно. Дрън-дрън, комплиментите, с които ме засипаха онази вечер се оказаха вятър работа… Останали бяха само визитките, които пусна в бурканчето от конфитюр на бюрото си. Гледаше ги накриво. Така че дали мобилният й се търкаля безстопанствено, или не, не променяше кой знае колко нещата…
А от Гари ни вест, ни кост!
Нищо. Нито едно съобщение. Цели два месеца пълно мълчание.
Лягаш, замаяна и доверчива под някой мъж, казваш си с въздишка на успокоение, наистина харесвам тази тежест отгоре ми, въздишаш по-дълбоко и силно, отдаваш се…
След което той изчезва като дим!
Сигурно е очаквал тя да му звъни, да се влачи в краката му.
Сбъркал си адреса, драги мой! Тя няма да го потърси, да го умолява да я вземе отново! Каква глупачка се оказа! На косъм бе да изгуби Никълъс заради него! Което пак доказва, че от любов се оглупява. Бе повярвала, че е на път да стъпи на прословутия континент, който глупаците наричат любов. Два милиметра я деляха от признанието обичам те. Два милиметра и щеше да стане за смях. Така дълбоко въздишаше в обятията му, че, аха, да си признае. Нямаше да го каже никога вече! Никога не искаше да чува тихия си сломен глас да шепне тези думи! Нямаше да му се обади, нито на него, нито на майка му. Не беше от хората, които пълзят в краката на майката, за да изкопчат новини за сина й. От бъкингамското семейство ще избягвам сина и майка му, нямам нищо против смешните шапки на бабата, които показват по телевизията, разпуснатия живот на принцовете, ранния им косопад и безумно глупавите им приятелки… но тия двамата ги изваждам от играта! Ужасен манталитет! Ужасно семейство! Кралете са надути селяндури. Във Франция са ги гилотинирали и добре са правели. Въобразяват си, че всичко им е позволено само защото държат скиптър и се търкалят в хермелинови кожи…
Ортанс се върна към ежедневния живот, който по нищо не се отличаваше от живота на всички край нея. Метро, бачкане, спане.
Посещаваше лекциите, примиряваше се със закъсненията на метрото заради разни технически неизправности, работеше, поглъщаше спагети, пъпчасали от натрошеното отгоре сирене, понасяше миризмата на непрани чорапи; не й бе останала капчица устрем и жар. Беше отвратена.
Жертва на мъртвородените си мечти.
Защото няма нищо по-страшно от такава мечта. Издава ужасен звук на пукната гума и дълго отеква в ума ти.
Фссс…
Мечтите й се спихнаха като спукан балон. Бе показала в представянето си една елегантна, провокираща жена, която се открояваше от масата. Една неповторима, в някои случаи дори ексцентрична жена, която се отличаваше с вроден шик и съзнаваше властта си над мъжете. Една красива мечта…
Но тази мечта така и не успя да се хареса.
Въпреки това, повтаряше си тя, свила ръце в юмруци, стиснала челюсти, ще стана дизайнер, ще стана дизайнер, ще продължавам да уча, и още, и още. Това бе първият ми провал, няма да е последният. Провалът е поучителен. Кой глупак го бе казал? Имал е право… Ще продължавам да уча. Тайната на тъканите например. Ще открия някой производител на платове, който да ме вземе на работа. Когато произнесат думата „кадифе“, ще съм в състояние да предложа сто и трийсет различни идеи и тогава ще ме забележат. Някоя голяма фирма ще ме вземе на работа. Ще впрегна всички сили, ще се стегна докрай и успехът ще ми е в кърпа вързан.