Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— В някои случаи щастието минава през сърцето — добави тя.
— А в други през тялото — отвърна Шърли. — Едно здраво любене също може да те изстреля към звездите!
— А когато всичко е събрано в едно, когато душата, сърцето и тялото се преплитат и политат, това е голямата любов… Но не се получава често.
— Това ли се получи между теб и Филип? — попита Шърли.
— О, да!
— Късметлийка. Струва ми се, че аз се обръщам само към тялото на мъжа. Само то ми говори. Сигурно нямам нито сърце, нито душа.
— Така е, защото се страхуваш да се отдадеш напълно. Нещо в теб се съпротивява. Не се отдаваш докрай. Смяташ, че като отдаваш тялото си, ще се освободиш, заплахата ще изчезне, което донякъде е така. Само че забравяш душата…
— Дрън-дрън! — тросна се Шърли. — Престани с твоите психоанализи.
— Ти имаш лоша представа за мъжа и за любовта. Докато аз, аз винаги очаквам принца от приказките на бял кон.
— Аз предпочитам коня, на теб отстъпвам принца!
— Не вярваш ли във вълшебния принц?
— Вярвам в чукащия принц!
Шърли прихна.
— Впрочем в принца от приказките не всичко е прекрасно — настояваше Жозефин. — Изобщо не става дума за нещо инфантилно и наивно, а за съвършената хармония.
— Bullshit, драга моя! От мъжете вземам единствено тялото. За другото, за сърцето, душата си имам сина ми, приятелките, кантатите на Бах, книгите, дърветата в парка, залеза на слънцето, хубавия чай, огъня в камината…
— Ето кое ни прави различни!
— И още по-добре! Как ме виждаш затънала в лепкави сантименти, благодаря, не ми минават тия!
— Говориш като Ортанс.
— Ние с Ортанс живеем в реалния свят. Ти, ти живееш в мечтите си! В мечтите принцът те грабва и те понася в облаците, в ежедневния живот се оказва женен, кълне се, че не се докосва до жена си и спи в хола, непрекъснато изникват непредвидени обстоятелства и пропуска да дойде на среща!
Тази вечер имаше спагети парти.
Ортанс ненавиждаше спагети и неправилната употреба на думата „парти“, какъвто бе случаят.
Можеше да се нарече какво ли не само не и приятелска сбирка.
По-точното определение би било годишен изпит.
Един път месечно се събираха на вечеря, говореха за жилището, за разходите, за сметките за тока и отоплението, за забраната да се пуши в стаите, за поддръжката на терасата, за това, че не трябва да се губят ключовете, че е задължително редовно да изпразват пощенската кутия, за разделното събиране на боклука и tutti quanti. С малките си кръгли очила на върха на носа, Питър се придържаше към строго набелязан дневен ред и всеки бе длъжен да се изкаже, да посочи какво не върви или да обещае да се поправи, слушайки с наведена глава проповедта на отговорника.
Това бе звездната вечер на Питър. Той водеше сметките на домакинството, поддържаше връзка със собственика, съставяше списъка с оплакванията и задълженията. Беше дребен младеж, с тесни рамене и дребни амбиции, който изведнъж се превръщаше в Наполеон и започваше да поклаща глава под двурогата шапка. Подпъхнал ръка под китела, той потупваше черния си дроб, заплашваше едни, порицаваше други, сочейки ги с пръст. Ортанс хапеше устни и едва се сдържаше да не се разсмее от гротескната сцена, още повече че всички трепереха от Питър…
Тя ненавиждаше приготвените от Рупърт спагети, пъпчасали от натрошеното отгоре им сирене и полети със сметана, ненавиждаше неясните духовитости на Том, ненавиждаше указите, които се процеждаха през тънките устни на Питър.
Всеки си получаваше дозата конско.
Ортанс, уредила ли си въпроса за общинския данък, знам, че не подлежиш на такъв, но взе ли бележка от училището за това, че си освободена от него? Да или не? Внесе ли частта си за телевизионната такса за този месец? Изобщо не гледам телевизия, ядосваше се Ортанс, вие постоянно висите пред телевизора заради футболните мачове. Ортанс!, казваше Питър, вирнал заплашително пръст. Добре де, ще я внеса, ще я внеса… Дрън-дрън за отоплението, дрън-дрън за домашната помощница, дрън-дрън, кой ще плаща това, кой онова… Да не си мислите, че аз тъна в злато? Аз съм единствената студентка в този дом, отпускат ми смешни пари, зависима съм от майка ми, само един господ знае колко ми е дошло до гуша!
Том шаваше с крака и от прокъсаните му чорапи се разнасяше неприятна миризма. Ортанс бърчеше нос. Риташе мърдащите крака. Рупърт си похапваше лютив чипс и правеше трохи по мокета. Сякаш канеше на гости хлебарките! Жан Пъпчивия се бе разкрасил с нов цирей на брадичката. Голяма червена пъпка. Снощи, когато се разминахме с него, все още не бе избила. Само тя липсваше в колекцията му! Това момче наистина е отблъскващо. На всичко отгоре от известно време в очите му припламва весела искра, когато погледите ни се срещнат. Сякаш ликува… Какво си въобразява? Че ще забравя, че е обезобразен, че най-накрая ще свикна и ще започна да му говоря като на нормално човешко същество? Няма да стане, дори и насън, бедното ми момче, край на филма, прибирай лентата в кутията! Струваше й се, че я следи. Непрекъснато беше зад гърба й. Сигурно е влюбен в мен. Писнало му е да мастурбира нощно време под юргана. А и тези смешни тънки мустачки!