Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Приятелката й Лора, по-точно тази, която тя смяташе за приятелка, я бе вразумила. Помисли малко, Ортанс, нещата не стават така в истинския живот, не можеш да се прочуеш за една вечер, от раз! А защо не?, изръмжа Ортанс. Къде пише, че не може? Чакай малко, ти не си единствената, която се стреми към успеха. После с леко високомерен тон Лора одобри идеята й да изучава тъканите. Познавам едно момиче, което изучава различните техники за съчетаване на тъканите, как се преминава от кожа към филц, после към муселин, тя бачка за младежката колекция на Галиано. Ако искаш, мога да те запозная с нея…
Дотук добре. Не й хареса твърде тонът на Лора, но поне като че ли наистина й съчувстваше.
Ортанс се готвеше да й благодари, колко мило от твоя страна, когато пепелянката пръсна отровата си, прикрита под медения тон:
— Чу ли за онази тринайсетгодишна хлапачка, която била новата кралица на модата в Ню Йорк?
— Не… Какво да чуя?
— Ами всички говорят за нея! Невероятна история!
Лора направи малка пауза за поддържане на напрежението. Почука леко с пръсти по масата, сякаш свиреше „Лунната соната“.
— Казва се Тави…
Продължи с няколко акорда. Сол, до, ми. Сол, до, ми. Сол, до, ми.
— Има блог с четири милиона посетители! Тя е в устата на всичко живо… Мога да ти дам адреса на блога, ако искаш.
Ла, до, ми, ла, до, ми…
— Пфу…
— Близка е с всички модни дизайнери — Марк Джейкъбс, Александър Уанг, Йоджи Ямамото. Продава тениските си скъпо и прескъпо и току-що подписа първия си договор с една известна марка. На тринайсет години! Представяш ли си?
— Пфу… — отново сви рамене Ортанс с увиснало от завист чене.
— Млада е, не може да й се отрече.
Нова кратка пауза за нагнетяване на напрежението. Ла, ре, фа, ла, ре, фа. Лора продължи:
— Много по-млада от теб! Може би затова толкова се шуми около нея. Може и да не е толкова талантлива колкото теб, но е млада.
— Давай, кажи, че съм стара, лишена от вкус, излязла от мода! — излая Ортанс. — Затова никой не ме потърси повече след откриването!
— О, не съм казала подобно нещо.
— Не го каза, но го намекна. Ти си царицата на лицемерите! Липсва ти дори смелостта да покажеш проклетията си!
— Ако го приемаш по този начин… Исках само да разбера, да ти помогна, нищо повече.
Ортанс се разбесня.
— Ами Сури Круз? — крещеше тя извън себе си. — Сури Круз! Дъщерята на джуджето от Църквата на сциентологията и на жена му, дето никой не я знае! Нея забрави да я споменеш! На три години е вече икона! Ходи с обувки на токчета и е на прицела на светкавиците на фоторепортерите! На път е да засенчи всички законодателки на модата! В сравнение с нея твоята тринайсетгодишна хлапачка е някакво древно изкопаемо! Знаеш ли какво си ти, Лора пепелянката, ти си пасивно агресивна… От такива хора ми се повдига!
— Каква, каква? — пелтечеше пепелянката, омазана в отровата си.
— Пасивно агресивна… Тия са най-опасните! Омайват те, за да те клъцнат по-болезнено с широка усмивка.
— Ама аз…
— Да знаеш, че пепелянките аз ги мачкам! Правя ги на пихтия, изтръгвам им отровните зъби един по един, избождам им очите…
Гневът, отчаянието и мъката, които се опитваше да сдържа от два месеца насам, я заляха с вълна от омраза и жлъч и тя на свой ред взе да пръска насъбраната отрова. Гневът, породен от илюзията, че скоро ще покори върха, ще забие своя флаг и той ще се развее над другите… Разочарованието от безмълвния телефон, болката от пренебрежението от страна на Гари и от това, че прекрасната им любовна нощ се оказа само негов реванш. Едно на едно сме, красавице, сигурно това си мислеше сега, докато се перчеше с белия нагръдник на официалния си костюм.
Ортанс зачеркна Лора Купър от краткия списък с приятелски имена и се утеши с мисълта, че пепелянката ще се втурне да търси учебник по психология, за да разбере какво означава определението, с което я бе окичила. Приятно четене, моето момиче, води си записки и отсега нататък, като ме видиш наблизо, се скатавай!
За щастие, до нея бе Никълъс. Верен на поста си. Прекалено несъразмерен с дългия си торс, посредствен любовник, но за сметка на това предан, надарен с творчески потенциал, изобретателен, находчив, щедър, работлив. Красиви прилагателни, които, за съжаление, не го разкрасяваха.