Фурията на Академа

Той прониза единия от останалите паяци и му се наложи да го изрита с крак от острието. Уби другия по същия начин, сграбчи момичето за китката и го издърпа във вътрешната стая.

Останалите паяци ги следваха неотстъпно, издавайки зловещото си цвърчене. При вратата Тави рязко се обърна, сграбчи една от фуриените лампи на стената и я метна върху покрития със спирт под. Пламъците избухнаха веднага и погълнаха останалите паяци. Те започнаха да надават свирукащите си писъци и се защураха безумно из стаята. Единият случайно влетя през вратата. Тави го събори на пода с един удар, който го осакати, и бързо го прободе с меча на Гай. После се завъртя рязко и паякът излетя от острието към полуотворената врата на стаята. Удари се в нея и се пръсна на парчета. Навсякъде плисна зелена кръв, а от удара вратата се затвори.

Тави изтича до нея, дръпна резето и бързо отиде при Кайтай.

Тя лежеше и трепереше. Кръвта ѝ изтичаше през десетки малки рани. Повечето от тях бяха започнали да се възпаляват от отровата, също както при Килиан, но други бяха обикновени рани, порязвания от счупено стъкло.

– Кайтай – каза Тави. – Чуваш ли ме?

Девойката примигна, отвори зелените си очи и кимна едва-едва.

– О-отрова – каза тя.

Тави кимна. Внезапно рукналите сълзи го заслепиха за миг.

– Да. Не знам какво да правя.

– Бий се – отвърна тя шепнешком. – Живей.

Изглеждаше, сякаш възнамерява да каже още нещо, но подбели очи и се отпусна безжизнено, разтърсвана единствено от спорадични спазми.

Няколко фута по-нататък Килиан бе успял да се надигне на лакът.

– Тави?

– Намираме се в залата за медитиране, маестро – каза Тави и прехапа устната си. – Вие сте отровен. Както и Кайтай. – Младежът се огледа отчаяно в търсене на нещо, което би могло да им помогне. – Не знам какво да правя.

– Първият лорд? – попита Килиан.

Тави провери походното легло.

– Добре е. Диша. Паяците не можаха да се доберат до него.

Килиан потрепери и въздъхна.

– Много съм жаден. Може би е от отровата. Има ли вода?

Тави се намръщи.

– Не, маестро. Трябва да легнете, да си починете. Опитайте се да запазите силите си. Гвардейците сигурно ще пристигнат скоро.

Възрастният мъж поклати глава. Тави виждаше как кръвта му пулсира във вените на слепоочията и челото.

– Твърде късно е момче. Стар съм.

– Не говорете така – каза Тави. – Всичко ще се оправи.

– Няма – отвърна маестрото. – Ела наблизо. Когато говоря, боли.

Той вдигна ръка и му махна.

Тави се наведе към него, за да го чуе по-добре.

– Трябва да знаеш – каза той, – че съм свързан с Калар. Работя с агентите му.