Червени морета под червени небета

— Ммм?

— Никъде не виждам „Червеният вестоносец“.

— А…

— Но той пълзеше като охлюв — додаде тя. — А на негово място си имаме доста интересна компания.

— Например?

— Виждаш ли първата редица от кораби? От дясно на ляво първият е „Оспрей“, лагерът на Пиетро Строци. Екипажът му е малък, стремежите му — също, но може да преплува върху бъчва през ураган. До него — „Царствената кучка“ с капитан Чавон Ранс. Ранс е голяма досада. Много сприхав характер. До него е „Драконик“, бригът на Жаклин Колвард. Тя е разумна и плава по моретата най-отдавна от всички.

Големият тримачтов кораб в далечния край е „Владетелят на ужаса“, корабът на Джафрим Роданов. Кофти творение. За последно го видях на брега, потягаха го, но сега изглежда готов за плаване.

С шестима души, налягащи греблата, те бързо стигнаха брега. Само след малко вече се намираха до рушащ се каменен кей. Щом Джийн закрепи веслото си, той видя труп на мъж, който леко се полюшваше във водата.

— Ех! — ахна Езри. — Горкото копеле! По тия краища това е белег за буйна нощ.

Компанията на Дракаша завърза лодката в самия край на кея и се качи горе, все едно щурмуваше вражески кораб. Сърцата им бяха нащрек, а ръцете — до оръжията.

— О, пресвети богове! — възкликна един беззъб пияница, гушнал мях с вино в средата на кея. — И ако това не е Дракаша!

— Да. А ти кой си?

— Банджитал Во.

— Е, Банджитал Во, възлагам ти да пазиш лодката, която ние току-що вързахме — рече тя.

— Ама… Аз…

— Ако е тук, когато се върнем, ще ти дам верарски сребърник. Ако нещо й се е случило, ще разпитам наоколо за тебе и като те намеря, ще ти извадя проклетите очи.

— Аз… ще я пазя, все едно е моя!

— Не — възрази Дракаша. — Пази я, все едно е моя.

Тя ги поведе от кея към плавно изкачваща се пясъчна пътека, покрай която се редяха платнени палатки, дървени колиби без покриви и частично разрушени каменни сгради. Джийн чуваше хъркането на спящите в тези съборетини и тихото блеене на кози, ръмженето на помияри и пърхането на разтревожени кокошки. Няколко огъня за готвене бяха догорели, но в тази част на града никъде не висяха нито фенери, нито алхимични светлини.

Зловонна вада от пикня и нощна мръсотия шуртеше отдясно на пътеката. Джийн пристъпваше внимателно, за да не нагази в нея. Един проснат труп я заприщваше на около петдесет крачки над кея. Тук-таме от различни потайни местенца и от сенките ги поглеждаше някой пиян или пушач на лула с помътнен ум, но никой не им проговори, докато не изкачиха възвишението и отново не стъпиха на камък.

— Дракаша! — провикна се пълен мъж в кожени дрехи, украсени с метални капси. — Добре дошла отново в цивилизацията! — В едната си ръка той държеше мъждив фенер, а в другата — боздуган с метални пръстени. Зад него стоеше един по-висок, дрипав шкембелия, въоръжен с дълга дъбова тояга.