Съдбовният кораб [bg]

— Изглеждам груба — каза си тихо. — Като често експлоатирана слугиня.

Решително затвори капака на сандъка. Поведението, а не външният вид, ѝ беше спечелило почтителното отношение на капитана и екипажа. Ако сега го изгубеше, щеше да изгуби способността си да се оправя с тях. Не вярваше Косго да продължи този фарс без нея. Единствено непрестанното ѝ раболепие спрямо него му позволяваше да се държи като сатрап. Отвратително беше, че използваше толкова много от силата си, за да подхранва вярата в собственото му превъзходство. И по-лошо: колкото повече го ласкаеше, толкова по-привлекателна му изглеждаше — само че тя беше по-силна от него. Лесно бе надвила няколкото му опита за физическо превъзходство, като бе отблъснала лапите му настрана и му беше напомнила, че не заслужава вниманието му.

Меки кожени пантофи обгръщаха краката ѝ и вече беше готова. Отиде до леглото на сатрапа, прочисти шумно гърло и дръпна завесите му. Не искаше да го изненадва по време на нещо неприлично.

— Велики, не желая да прекъсвам почивката ти, но искам разрешение да ти донеса закуската.

Той отвори едно око.

— Разрешавам. Погрижи се да достигне топла до мен, а не хладка като вчера.

— Ще го направя, господарю — смирено обеща тя. Не можеше да му напомни, че бе лежал в леглото и бе пушил дълго след като му бе донесла подноса. Нищо никога не беше по негова вина. Натъкми едно наметало на раменете си и тихо излезе.

Това беше откраднатото ѝ време. Извън погледа на сатрапа, докато се движеше целенасочено, можеше да се наслади на определена свобода, непредизвиквана от никого. Когато попаднеше на някого от моряците, те се вторачваха в превързаното ѝ чело и коментираха зад гърба ѝ, но ѝ правеха път.

Печката беше в салона на горната палуба, по средата на кораба. Достигна я, а плъзгащата се врата зееше отворена. Готвачът — блед, опечален мъж, ѝ кимна в поздрав. Той извади поднос, две купи и няколко прибора, след което взе черпак и разбърка гъстата овесена каша, която беше сутрешната дажба за всеки. Дори оплакванията на един сатрап не можеха да променят някои неща. Внезапен вик откъм наблюдателния пост запрати готвача припряно към вратата. Миг по-късно, на палубата избухна дива глъчка от гласове. Относителното спокойствие на бързодвижещия се кораб бе нарушено от трополящи крака и извикани заповеди. Не ѝ трябваше ограниченият ѝ калсидски, за да разбере, че голямо количество проклятия бяха примесени с изкрещените думи. При вратата, готвачът добави няколко собствени подбрани фрази, захвърли черпака настрани и строго нареди на Малта да направи нещо. После излезе, затръшвайки вратата след себе си. Малта незабавно я открехна леко, за да надникне.