Зимата на света [bg]

XIII

Вилата, където живееше семейство Франк, бе разположена сред малък парк. На около двеста метра от къщата, на едно възвишение, се намираше малка пагода с пейки, отворена от всички страни. Като деца Карла и Фрида си представяха, че това е тяхното провинциално имение и с часове провеждаха въображаеми тържества с десетки слуги, които посрещат бляскавите гости. По-късно това беше любимото им място, където да седят и да разговарят, без никой да ги чува. — Когато за пръв път седнах на тази пейка, краката ми не достигаха земята — спомни си Карла. — Ще ми се да можех да се върна в онези дни — добави Фрида. Следобедът беше жарък, облачен и влажен; и двете носеха рокли без ръкави. Настроението им беше мрачно. Отец Петер беше мъртъв — според полицията се самоубил в затвора, понеже изпитвал вина за престъпленията си.

Карла се питаше дали са го пребили като баща й. Изглеждаше ужасяващо правдоподобно.

В полицейските килии из цяла Германия имаше още десетки такива хора. Някои бяха протестирали открито срещу избиването на хората с увреждания, а други само бяха разпространявали проповедта на епископ фон Гален. Карла си зададе въпроса дали ще ги изтезават всичките; зададе си и въпроса докога ще избягва от такава съдба. От къщата се показа Вернер с поднос в ръце. Донесе го през моравата до пагодата. С жизнерадостен тон ги запита:

— Момичета, малко лимонада?

Карла извърна поглед.

— Не, благодаря — хладно отвърна тя. Не разбираше как може да се преструва, че й е приятел, след показаната от него страхливост.

Фрида също отказа:

— И аз не.

— Надявам се, че не сме в лоши отношения — заговори Вернер и погледна Карла. Как можа да каже подобно нещо? Разбира се, че бяха в лоши отношения.

Фрида му обясни:

— Отец Петер е мъртъв, Вернер.

Карла добави:

— Вероятно изтезаван до смърт от Гестапо, понеже е отказал да приеме убиването на хора като брат ти. И моят баща е мъртъв по същата причина. Много други хора са в затвор или в лагер. Но си си запазил уютната щабна работа, което е отлично. Вернер изглеждаше наранен. Това изненада Карла. Беше очаквала отричане или поне опит за симулиране на безгрижие. Той обаче имаше вид на наистина разстроен човек. — Не мислиш ли, че всеки от нас има свой начин да върши това, което може? — попита той.

Това беше неубедително.

— Ти не направи нищо! — каза му Карла.

— Може би — тъжно потвърди той. — Не искате лимонада значи? Нито една от тях не се обади и той се върна в къщата. Карла беше възмутена и ядосана, но не можеше да потисне и съжалението. Преди откритието, че Вернер е страхливец, тя бе на прага да започне връзка с него. Харесваше го много, много повече от всички други момчета, с които бе разменила целувки. Не сърцето й беше разбито, просто остана дълбоко разочарована. Фрида имаше повече късмет. Карла стигна до този извод при вида на излизащия от къщата Хайнрих. Фрида бе обаятелна и тичаше да се забавлява, докато Хайнрих беше умислен и емоционален, но по някакъв начин бяха сполучлива двойка. — Обичаш ли го? — попита Карла, докато той все още не можеше да ги чуе. — Още не знам — отговори Фрида. — Много е сладък. Мисля си, че донякъде го обичам.