![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Но всяка година се увеличава.
— Виж, аз обичам да идвам тук, разбираш ли, да се разхождам по улиците, да усещам миризмата на фурните, на сиренето, на ресторантите. Много хора идват тук за свети Дженаро — нали знаеш, празника на свети Дженаро, покровителя на Napoli… на Неапол. Идват също и за празника на свети Антъни. Идват тук, за да ядат по италиански, да се видят с италианци, да се почувстват италианци. Разбираш ли?
— Затова ли идваш тук?
— Аха. Понякога. Тук върша и част от бизнеса си. Виждам се с някои хора. Клубът ми е тук.
— „Италиън Райфъл Клъб“ ли?
— Аха.
— Можеш ли да ме заведеш там?
— Разбира се. Ти как ме заведе в „Крийк“.
Той се усмихна.
— Водя там Джак Уейнстейн. Той много го харесва. Изчаквам го да се напие, отвеждам го в сутерена и го оставям да направи на решето мишените. Имам там една мишена във формата на силует, на която пише „Алфонс Ферагамо“. — Той се разсмя.
Усмихнах се и отбелязах:
— А в бюрото на СВП вероятно хвърлят стрелички по моята снимка.
— Така ли мислиш? Стрелички? Майната им на стреличките.
Той изпъна показалеца си към мен и вирна палеца си.
— Бум-бум-бум. Така се правят дупки в мишените.
После допи поредната си чаша вино и наля и на двама ни. Това кианти ставаше все по-хубаво. До третата бутилка щеше да има вкус на „Брунело ди Монталчино“ реколта 1974.
Отново огледах ресторанта. По време на мисловното ми отсъствие той се бе напълнил и сега вътре беше шумно и оживено.
— Харесва ми това място — казах на Белароса.
— Хубаво.
И наистина се чувствах по-добре. Някак си облекчен, както когато си се измъкнал на косъм от някаква опасност. Мисълта, че лъжесвидетелствах, не ми даваше мира, разбирате, но се опитвах да я преодолея. Всъщност, извадих дневника от джоба си и за пръв път отгърнах на датата 14-и януари. Аз пиша с мастило, отчасти защото като адвокат знам, че дневникът ми е почти легитимен документ и следователно трябва да се води с мастило, в случай че някога се наложи да бъде представен като доказателство. От друга страна, винаги използвам същата писалка „Мон Блан“ със същия писец и същото черно мастило „Мон Блан“, така че ако се наложеше да добавя нещо допълнително, можех да го направя. Но не ми харесваше тази идея.
Както и да е, знаейки, че много зависи от това, с известен трепет погледнах към датата 14-ти януари и написаното под нея:
Лек сняг. Сутринта вкъщи, обяд със Сюзън в Крийк, следобед в кантората в Лоукаст Вели, среща с персонала в 16:00 часа.
Гледах известно време написаното. Сутринта вкъщи. Нима наистина съм бил на езда този ден? Може и да съм бил. Дали съм яздил из Алхамбра? Вероятно. Дали съм видял трима мафиоти да се разхождат из имението? Казах, че съм ги видял.
Тъкмо щях да затворя дневните и забелязах написаното под датата 15-ти януари:
7:40 ч. полет №119 на Източните авиолинии, Уест Палм Бийч.
Ако бях летял за Флорида на 14-и сутринта, Ферагамо и ФБР щяха в крайна сметка да разберат това, като изискат по съдебен ред дневника ми или по някакъв друг начин. И тогава Джон Сатър щеше да дели една килия с Франк Белароса. Но в случая бях на чисто: Сутринта вкъщи. Късметът на Сатър работеше. Ако бях католик, щях да се прекръстя и да си кажа молитвата. Пъхнах дневника в джоба си.
— Някъде другаде ли имаш да ходиш? — попита Белароса.
— Не. Само проверявах нещо.
— Аха? Съвпада ли?
— Да, съвпада.
— Хубаво.
Той ме погледна в очите.
— Grazie — каза, и това беше всичко, което щях да получа като благодарност или признателност, но то беше повече, отколкото исках.
— Искам да доведем някоя вечер жените тук — каза Белароса. — Ще видиш колко е хубаво вечер. Старият италианец свири на тази малка разтегателна кутия — той имитира свирене на хармоника — как се нарича това? Хармоника. И има тук една стара дебела дама, която пее като ангел. На жена ти ще й хареса.
— Безопасно ли е да бъдем с теб? — попитах аз.
— Абе, какво си се хванал за това? — Той се удари в гърдите. — Ако аз съм мишената, значи аз съм мишената. Да не мислиш, че някой се интересува от теб? Само не заставай на пътя и не се вторачвай в лицата на хората. Capisce? — Той се разсмя и ме потупа по рамото. — Забавен си ти.
— Ти също.
Обърнах още една чаша от този нектар на боговете и го попитах: