Златният бряг [bg]

— Не знам, Франк, вие ядете червеи и овчи мозък.

— Червеите не ги ядем. Сега ще опиташ врабешки език. Получават го от един малък град, който се нарича Фаро Сан Мартино в Абрузо — провинция Брут. Семейството на жена ми е оттам. Там са големи дръвници, но правят великолепна паста.

Той допря палеца и показалеца до устата си и ги целуна. — Magnifico. И ще я ядем с puttanesca сос. Проститутски сос.

— Я повтори?

— Проститутка. Проститутски. Не знам защо го наричат така. Може би защото в него има аншоа. — Той се разсмя. — Разбираш ли?

— Мисля, че да.

Той вдигна пръст и се появи един сервитьор. Белароса махна с ръка над масата, сервитьорът щракна с пръсти и двама помощник-келнери дотърчаха и разчистиха масата отведнъж.

Облегнах се на стола и пийнах малко вода. Забелязах, че служителите на Уолстрийт си бяха тръгнали, а също и някои от местните търговци. Но възрастните мъже продължаваха да стоят по масите и да пият вино или кафе. Бяха останали също и ония мъже, които изглеждаха като Франк. Очевидно тук се сервираха два вида обяд: американо-италиански и италиано-италиански.

Франк стана и се извини, но не се отправи към зад къщата. Вместо това тръгна към една маса, на която седяха четирима мъже в черни костюми. Те го поздравиха сърдечно, но с явна сдържаност. Наблюдавах как един сервитьор се завтече натам с винена чаша в ръка и един от мъжете наля на Белароса малко кианти. Всички се чукнаха и ги чух да промърморват „Salute“. Отпиха от чашите си, след което всички се изгърбиха над масата и си казаха обедната молитва. Е, може и да не са я казали.

Мили Боже, помислих си, тези хора наистина съществуват. Искам да кажа, съвсем до мен, на по-малко от пет метра разстояние, седяха петима мафиоти и пиеха вино в един ресторант в Литъл Итъли. Колко жалко, че не си бях взел видеокамерата. „Погледнете, деца, тук татко обядва с дон на мафията. А сега донът става и отива да говори с приятелите си гангстери. Виждате ли? Окей, сега камерата се насочва към онези двамата мъже близо до вратата. Виждате ли ги? Те са телохранители. Виждате ли вратата? Ето я в едър план. Окей, а сега обратно към масата с мафиотите.“

Наблюдавах ги без видеокамера. Те всички говореха с ръцете си. Един от тях направи движение, като че ли натикваше нещо в масата, друг докосна с показалец дясното си око, Белароса допря възглавничките на пръстите си в ръба на масата, а друг от мъжете леко перна с палец брадичката си. Имаше обаче нещо, което не вършеха с ръцете си, а именно не се посочваха и не се докосваха един друг.

Забелязах също, че израженията на лицата им бяха през повечето време каменни, нещо като онази безизразна мафиотска физиономия, която Франк имаше на лицето си, когато влязохме тук. Но от време на време очите или устните им предаваха нещо, без да разкриват нищо.

Нямах представа какво обсъждаха, разбира се, но предположих, че Белароса им разказваше как е прекарал сутринта. До този момент те вероятно бяха научили за ареста, ако е било съобщено по радиото или ако имаха друг източник на информация. Във всеки случай щеше да им е интересно да узнаят резултата от явяването му в съда. Фактът, че сега бе в „Джулио“, беше точка в негова полза, що се отнася до слуховете, плъзнали в града, че сключва сделки с Алфонс Ферагамо.