Златният бряг [bg]

Той сметна това за забавно.

— Аха. Ако им счупиш краката, ще има кой да ги възстанови. Аха. „Син Кръст“.

Нямаше смисъл да продължаваме разискванията относно инцидента със смазаните кости; ваденото бе, че сега той знаеше, че знам за особения му стил на управление. В действителност понякога и аз изпитвам желание да ударя съдружниците си с оловна тръба, но това само би им дало повод да направят същото с мен. А това ме накара да се замисля за сеньор Николо Макиавели. Казах на Франк:

— Врагът трябва или да се гали, или да се ликвидира.

Той вдигна поглед от чинията си.

— Аха. Това е проблемът, когато разсърдиш някого, господин адвокат. Радвам се, че го разбираш. В моя бизнес или се отнасяш към хората с уважение, или ги премахваш. Онази работа с тръбата например, не беше добра идея. От нея остана един ядосан paesano и знаех, че когато се поправи, ще трябва наново да реша проблема. Разбираш ли? Трябваше да го галя или да го ликвидирам. Не бива да оставяш така хора зад гърба си, които по-късно ще искат да ти отмъстят.

— И затова го покани на вечеря и го повиши.

— Аха. — Той се замисли за момент, след това добави: — Ще ти кажа каква е най-важната грешка в учението на свещениците — най-важната грешка в религията. Това са онези глупости, дето ако те ударят, да си обърнеш и другата страна. Направиш ли това, всеки ще те удря в лицето. Но понякога се налага да понесеш някой удар. Като например с Ферагамо. Няма едно шибано нещо, което мога да му направя. Всичко, което мога да направя, е да се погрижа да няма едно шибано нещо, което той може да ми направи. Разбираш ли? А ако не можеш да се отървеш от някого, не го дразни, дори да те предизвиква.

— Но ти дразниш Ферагамо само с това, че си жив.

Той се усмихна:

— Аха. — Това е негов проблем. Но ти го дразниш, като го правиш за смях.

— И какво от това? Нищо не може да ми направи.

— Може би е така, а може би не е. Може да се захване за приятелите ти. Може би няма да е зле да му се обадиш и да обсъдите случая. Той би искал да направиш това. Той би искал да покажеш малко уважение.

— Този човек е мръсник, Франк, и всеки в Ню Йорк го знае.

— И затова му е необходимо всичкото уважение, което може да получи.

И двамата се разсмяхме на това.

— Ей — каза Белароса, — може би този кучи син ще стане един ден управител на щата или дори президент. Бъди мил с него. Ще те направи министър на правосъдието.

Всъщност, като приех мистър Франк Белароса за клиент, аз отрязах всичките си шансове някога да заема каквато и да е обществена длъжност. Не че не исках да бъда съдия или да се кандидатирам за член на управителния съвет на щата или за какъвто и да е от този род, но в подсъзнанието си никой адвокат не изключва тази възможност. Веднъж ме бяха избрали за член на управителния съвет на Латингтаун, но след това фиаско ще е най-добре да остана настрана от обществения живот за едно-две десетилетия.