Златният бряг [bg]

— Това е proscciutto91 — знаеш какво е, нали? Това stracchino92, а това — taleggio — Това сирене тук е с червеи, затова няма да те карам да го ядеш.

— С червеи. Малки червеи. Нали разбираш. За вкус. Те не се ядат. Рониш сиренето ето така и махаш червеите. Видя ли? Видя ли го този?

Станах:

Къде е тоалетната?

Той посочи с палец над рамото си:

— Там отзад.

Отидох в тоалетната, едно отвратително тясно помещение, и си измих лицето и ръцете.

Червеи?

Вратата се отвори и влезе Лени. Застана до мивката зад мен и започна да реши мазната си коса.

— Харесва ли ви обяда, господин адвокат? — попита ме той.

— Ти не трябва ли да си на масата и да държиш под око входната врата?

— Вини има две очи. — Изми си ръцете. — Шибан град. Всичко е пропито с мръсотия. — Избърса се в кърпата, пропита с мръсотия. — Вие сте адвокатът на дона, така че нямате предавател, нали?

— Предавател? Ти луд ли си?

— Не. Понякога хората носят предаватели. Понякога идват в кенефа, за да предадат съобщение, а понякога, за да получат съобщение. Когато видя някой да отива в кенефа, когато е говорил с дона, мисля за предавател и мисля за пистолет.

— А аз мисля, че гледаш твърде много телевизия.

Той се подсмихна:

— Е, ако нямате нищо против?

Протегна към мен чистите си ръце. Аз останах така за момент, след това кимнах. Кучият му син щателно ме претърси и каза:

— Окей. Просто проверка. Всеки със занаята си.

Оставих една монета от двайсет и пет цента на мивката.

— Това е за теб, Лени. Добре си свърши работата.

И излязох. Бога ми, сега наистина виждах как стоят нещата. Върнах се на масата и забелязах, че сиренето с червеи бе махнато от подноса с ордьоврите.

— Аха — каза Франк. — Накарах ги да го махнат, заради теб. Успя ли да намериш зад къщата?

— Да намеря какво?

Той се разсмя.

— Задната къща. Зад къщата, така казват в Литъл Итъли. Още от времето, когато тоалетната се е намирала в двора отзад. Разбираш ли?

— Да, намерих я.

Видях Лени, който се връщаше на масата си и ми хвърли кръвнишки поглед, докато сядаше.

— Ти ли го прати да ме претърси? — попитах Белароса.

— Н-не. Той просто го прави. Виж, знам, че Манкузо се е опитал да те спечели на своя страна и ти вярвам повече, отколкото вярвам на много от хората си. Но когато знам, че говоря с някой, който е чист, се чувствам по-добре.

— Мистър Белароса, един адвокат не може, няма право и не би работил като агент на правителството срещу клиента си.

— Аха. Но да речем, че си решил да напишеш книга. — Той се разсмя. — Зарежи го. Хайде да ядем. Заповядай. Това се казва manteche. Няма червеи. — Той сложи парче сирене върху една бисквита, която нарече frislle, и я поднесе към устата ми. — Хайде. Опитай това.