Гравитационна дъга [bg]

— Нещо е станало в Хамбург… — Андреас пише трескаво, повдигнал едната слушалка, за да може едновременно да бъде от двата края на линията, а престилката му е подгизнала от пот. — Май пак са намесени разселените. Слаб сигнал. Съвсем заглъхва…

След капитулацията непрекъснато възникваха сблъсъци между освободените концлагеристи и германски граждани. Разселени поляци, чехи и руснаци бяха превзели северните градове, оплячкосали арсеналите и хамбарите и нямаха никакво намерение да върнат заграбеното. Обаче няма яснота по въпроса какво да бъде отношението към местната Черна Команда. Някои виждат само дрипавите СС униформи и реагират нееднакво; други ги смятат за мароканци или индийци преминали някак от Италия през планините. Немците още помнят окупацията на Рейнланд преди 20 години от френските колониални части и плакатите крещящи SCHWARZE BESATZUNG AM RHEIN!676 Поредно напрежение в схемата. Миналата седмица в Хамбург бяха застреляни двама Черни Командоси. Други бяха пребити. Британската военна администрация изпрати някаква войска, но след убийствата. Изглежда най-много ги интересуваше налагането на полицейски час.

— Онгуруве677 е — Андреас предава слушалките и се извърта, за да направи място на Енциан.

— … не съм сигурен дали нападат нас или нефтената рафинерия… — гласът пращи, заглъхва, появява се — … стотина, може би двеста… толкова много са… пушки, тояги, пистолети…

Бли-блип и съскащ взрив, после на вълни един познат глас:

— Мога да доведа около десетина души.

— Отговарят от Хановер — шепне Енциан, като че развеселен.

— Искаш да кажеш Джоузеф Омбинди. — На Андреас не му е до смях.

А призоваващият за помощ Онгуруве спазва неутралитет по въпроса за Празните Хора, или поне се опитва. Обаче ако Омбинди успее да откара подкрепления в Хамбург, може да реши да остане там. За него Хановер, включително и завода „Фолксваген“, е само трамплин. Хамбург ще осигури на Празните Хора по-солидна подкрепа и това би могло да се окаже удобният случай. Във всеки случай северът би следвало да бъде тяхната естествена среда…

— Ще трябва да отида — връща той слушалките на Андреас. — Какво има?

— Може би руснаците опитват да те предизвикат.

— Няма нищо. Престани да се тревожиш за Чичерин. Мисля, че той не е там.

— Но твоят европеец каза…

— Той ли? Не знам доколко мога да му имам доверие. Нали помниш, във влака го чух да говори с Марви. Сега той е в Нордхаузен с момичето на Чичерин. Ти щеше ли да му се доверяваш?

— Но ако Марни го преследва сега, значи той може да е важна клечка.

— Ако е така, ние положително ще го видим пак.

Енциан грабва войнишката торба, глътва два „первитина“678 за из път, напомня на Андреас две-три задачи за утре, изкатерва дългите стъпала от камък и каменна сол и излиза на повърхността.

Навън той вдъхва вечнозеления и свеж въздух на Харц. В старите села по това вечерно време доят кравите. Показала се е първата звезда, оканумайхи679, малката любителка на току-що издоено сладко мляко…

Но това сигурно е различна, северна звезда. Няма утеха, няма облекчение. Какво е станало с нас? Ако никога не сме имали право на избор, ако на Зоналните херероси им е било писано да живеят приласкани в лоното на Ангела, който опита да ни унищожи в Югозапада… тогава: дали сме били пропуснати или избрани за нещо дори още по-ужасно?

Енциан трябва да бъде в Хамбург преди копията да пронижат отново слънцето. Охраната във влаковете е досадна и заядлива, но караулните го познават. От „Мителверке“ денонощно се точат дълги товарни композиции с оборудване за А 4, на запад за американците, на север за англичаните… и скоро, когато новата окупационна карта влезе в сила, ще тръгнат също и на изток за руснаците… Нордхаузен ще бъде под руска администрация и тогава трябва да се задействаме… ще му се удаде ли възможност за Чичерин? Енциан изобщо не е виждал този човек, но им е съдено да се запознаят. Енциан е негов природѐн брат. Те са една плът.

Сега вече седалищният му нерв пулсира. Животът му е прекалено заседнал. Той куцука, сам, все още леко приведен, в Бърлогата на Мравоядите галериите са ниски, кой знае какво ги очаква тук хората с високо изправени глави? По пътя към жп надлеза, висок и сив на фона на усилващата се звездна светлина, Енциан държи курс на Север…