Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
В отчаянието си Радж Атън вкара изтощените си огнетъкачи в гмежта на битката и подпали няколко хана и кули, за да могат горящите здания да влеят сила на чародеите и те да влязат в боя.
Десетина минути огнетъкачите стояха на кулите на север и юг от портите и мятаха с всичка сила огнените си кълба в редиците на халите, които се тътреха по провлака. Отблъснаха ги, но само за малко.
Скоро халите отново се понесоха напред по провлака, награбили в грамадните си лапи дебели тъмни шисти като щитове, после започнаха да ги редят от двете страни на пътя, оформяйки груба стена, която задържаше пламъците.
После някои от халите заситниха напред под това прикритие, а други замятаха срещу стените грамадни канари. Една от кулите рухна, огнетъкачът на нея полетя към водата и намери там смъртта си.
След петнайсет минути жесток бой Радж Атън вече разбираше, че ще изгуби Карис, защото се бореше не само с оръженоските, но и със злата магесница, която ги тласкаше на щурм.
Шест пъти тя хвърли заклинания срещу мъжете, бранещи Карис. Проклятията й бяха заповеди, прости по характер и със смайващ ефект.
„Глухи и слепи да станете дано! — гласеше първият й рефрен. Три пъти от нея лъхна черен вятър. Но след трите порива тя заповяда: — Свийте се от страх.“
Шест проклятия, на неравни интервали. Въздействието им бе ужасило Радж Атън — хиляди храбри мъже се свиваха в безумен страх, щом ги чуеха.
Заклинанията го озадачиха. Никоя хроника не споменаваше за хали магесници, изричащи такива проклятия.
Докато Радж Атън се биеше в най-гъстата гмеж, на Костения хълм злата магесница — предводителката на халите — вдигна светложълтия си прът към небесата и изсъска, изричайки седмо проклятие. Съсъкът й бе толкова силен, че сякаш пропълзя във всички посоки и отекна по облачното покривало между земя и небе. Мъжете по замъка се свиха и завикаха от ужас.
Радж Атън се заслуша, но знаеше, че няма да разбере проклятието, докато не подуши тъмния вятър, понесъл се откъм хълма. Почти можеше да отброи милисекундите, които щяха да изтекат, докато заповедта й стигне до него в каменния двор на крепостта.
Той поведе атака срещу първия ред на халите, бърз като мълния и размахал две бойни брадви. С шестте си дара на метаболизъм можеше да действа бързо, но трябваше точно да пресмята всеки свой замах.
Една хала се плъзна към него по гърбовете на мъртвите, вдигнала над главата си славен чук. Спусна се с грохот, защото корубата й се тресеше по мъртвите като канара, затъркаляла се надолу по хълм.
Щом спря долу, един главанак зад Радж Атън изрева, замахна с грамадния си прът, заби го в пастта на чудовището и халата спря и залитна назад.
Халата успя да вдигне чука над главата си. Радж Атън се поколеба за една осма от секундата, докато главанакът задържаше главата на халата назад, след което замахна. Първият му жесток удар улучи халата зад шипа на вдигнатата й лява ръка. Острието се заби дълбоко между ставите, но не успя да отсече крайника.
По-важното бе, че поразените нервни възли на лакътя зашеметиха чудовището от болка и то изсъска.
В тази безкрайно малка частица от секундата работата на Радж Атън започна. Трябваше да си избере нова цел. Ако чудовището изревеше, устата му щеше да се разтвори широко и той можеше да скочи между смъртно опасните зъби и да пробие през мекото небце към мозъка.
От друга страна, ако халата отстъпеше в паника, щеше да нанесе удар между дихателните плочи по меката част под корема и да я разпори.
Чудовището не направи нито едното, нито другото, а наведе глава и замахна слепешком, подивяло от болката. Чукът се спусна надолу в жесток замах, за да смаже Радж Атън.
Чудовищното петнайсеттонно туловище залитна напред и Радж Атън отскочи встрани и се сниши. Макар и с хилядите си дарове на мускул, не можеше да си позволи да бъде ударен от хала, защото даровете на мускул усилваха мускула му, но не правеха нищо за костите. И най-небрежният удар на една хала щеше да ги натроши като подпалки.
Халата пак замахна с чука, влагайки цялата си мощ в здравата си дясна ръка. Великанът натисна още по-силно с големия си прът, за да я изтласка назад, след което извърна глава и примига.
Радж Атън го погледна. Съществото беше оплискано с червена човешка кръв и с мастиленосинята кръв на хали, зацапала козината му. Беше получило удар от друга хала и прорезът личеше в плетената ризница и към цялата смес се прибавяше собствената му кръв, оцапала и покрита с мухи по златистата козина.