Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
„Все едно — каза си Габорн. — Не знам какво е намислил Радж Атън, но ще отида при него и ще настоя да капитулира, или ще му предложа смъртта си.“
Габорн свали торбата със зоб и даде на коня си последните две шепи милн, за да засити глада му. Бойният кон изцвили с благодарност и бързо сдъвка овеса, люцерната и меласата. Очите му бяха помръкнали и гледаха уморено.
Габорн изтри лепкавите си ръце в туниката. Бинесман, изглежда, забеляза тревогата на лицето му, защото прошепна тихо:
— Какво ви тревожи, милорд?
Свечеряваше се, последните слънчеви лъчи пронизваха тясната межда между облаците. Откъм езерцето духаше хладен вятър.
Той заговори тихо, за да не го чуят лордовете, струпали се около плиткото езеро.
— Навлизаме в голяма опасност. Чудех се как мога да оценя живота на другите? Как мога да Избера един човек над друг?
— Избирането е трудно — каза Бинесман. — Но не Изборът ви измъчва.
— Но как мога да определя цената на живота на другите?
— Вие отново и отново ми показвате, че прекалено цените живота — отвърна Бинесман. — Цените повечето хора повече, отколкото те самите ценят себе си.
— Не — каза Габорн. — Моите хора обичат живота.
— Може би. Но точно както вие се опитвате да защитите по-слабите си поданици със собствения си живот, всеки в тази група — Бинесман кимна към хората, които се трупаха зад тях — би дал живота си за някой друг.
Беше прав. Габорн с радост бе готов да отдаде живота си в служба на други. Готов беше достойно да загине в битка за тях и достойно да живее за тях във времена на мир.
— Какво всъщност ви безпокои? — попита Бинесман.
С надеждата, че никой друг няма да чуе, Габорн прошепна:
— Земята ми се яви насън и заплаши да ме накаже. Предупреди ме, че трябва да Избирам семената на човечеството и нищо друго.
Бинесман го изгледа съсредоточено и се намръщи.
— Внимавайте, милорд. Ако Земята е решила да ви проговори в съня, то е само защото сте били твърде залисан да я слушате буден. А сега кажете ми точно срещу какво ви предупреди Земята?
— Срещу… това да избирам твърде нашироко — каза Габорн. — Земята ми се яви в облика на загиналия ми баща и ме предупреди, че трябва да се науча да приемам смъртта.
Не посмя да признае, че все още не може да се примири със смъртта на баща си. Земята бе поискала от него нещо невъзможно.
Беше го предупредила, че трябва да стесни обхвата си, да Избира само най-добрите семена на човечеството, които да спаси в тъмното време, което иде.
Но кои бяха най-добрите?
Онези, които той обичаше най-много? Не непременно.
Онези, които най-много допринасяха за света? Дали изкуството на някой беше по-ценно от умението на простия пекар да изпече хляб или от обичта на една жалка селянка към децата й?
Трябваше ли да Избере онези, които могат най-добре да се сражават за него, и така да защити по най-добрия начин своя народ?
Как можеше Габорн да определи стойността на живота? Беше се вглеждал в сърцата на хората си и сега му се струваше, че Земният взор е по-скоро бреме, отколкото дар.
Беше се взирал в сърцата на други и знаеше, че старите хора обичат живота по-яростно от младите, които би трябвало да ценят дните си.
Взирал се беше в сърцата на други и рядко бе откривал хора толкова добродетелни, колкото му се искаше. Най-добрите войници, мъжете, които най-много искаше да бъдат негови воини, често не ценяха живота. Твърде много от тях бяха груби същества, обичащи кръвта и надмощието. Рядко беше намирал добродетелен мъж, който да борави добре с меча.
Твърде често се вглеждаше Габорн в сърцата на хора и както с крал Лоуикър, гледката, на която се натъкваше, се оказваше непоносима.
Как тогава можеше да се отвърне от някой прост човек, който заслужава да живее, но може да предложи малко: бебета, сакати деца и старици, тътрещи се към неизбежната си орис.
Бинесман каза строго, шепнешком, за да не го чуе никой друг:
— Вие сте в голяма опасност, милорд. Онези, които служат на Земята, трябва да го правят със съвършено покорство. Ако не служите на Земята, тя ще ви лиши от силите си.
Изгледа Габорн намръщено и продължи:
— Може би аз съм виновен. Когато придобихте силата на Избора, ви казах да бъдете щедър. Но трябваше и да ви предупредя за голямата опасност в това да бъдете прекалено щедър. Може би трябва да се откажете от някой, когото сте Избрал. Това ли изпитвате?
Габорн затвори очи и стисна зъби. В този момент не можеше да приеме смъртта.
— Милорд! — извика сър Ленгли и посочи към билото на полегатия хълм на сто разкрача южно.