Вълчето братство

— Простете ми за съмненията, кралю — каза дрезгаво Бинесман преди другите да са се приближили. — Бяхте прав, когато настоявахте да препуснем към Карис. Вашите сили на възприятие растат и вече са надминали дори моите. Трябва да ударим, каквото и да причинява това опустошение.

Габорн изкачи билото и с тревога погледна на юг. В далечината лежаха оголени цели гори. Към небето стърчаха голите скелети на дървета. Дим се стелеше на тънки валма от посивелите петна трева.

Земята страдаше. Габорн го усещаше с всеки свой мускул и с всяка кост.

Трима воини, яхнали коне на половин миля в далечината, се взираха към Габорн. Единият носеше увенчания с рог шлем на Туум, другият беше с правоъгълния щит на Белдинук. Третият бе облечен в плочестата броня на воините на Ашховън.

Толкова различни стилове снаряжение можеха да се носят само от свободни рицари. Тримата се взряха за миг към Габорн и воинът от Туум вдигна ръка в знак за мир, след което подкара коня си към тях.

Беше едър мъж, с огромна бойна брадва на гърба. Спря пред Габорн — лицето му излъчваше ужас — и огледа двайсетината зад гърба му.

— Това ли е всичко, ваше величество? Това ли е цялата армия, която водите?

— Следват ни и други, но няма да стигнат навреме, за да спасим Карис — каза откровено Габорн.

— Това го разбирам — заяви воинът.

— Крал Лоуикър ме предаде — обясни Габорн. — От Белдинук няма да дойде никой, само кралица Херин и още неколцина от Флийдс, Оруин и Хиърдън. Не успяхме да пристигнем навреме, съжалявам.

— Можете ли да спрете това опустошение? — попита воинът и кимна към вълната от мъртва шума и мръсна мъгла, покрила земята.

— Трябва да се опитаме — отвърна Бинесман.

Едрият воин изпъшка.

— Пратиха ме да чакам тук, с надежда за покрепления. Върховният маршал Скалбейрн очаква вашата заповед. Войските ни се придвижват на юг, няма и на осем мили надолу по пътя, но дори и Праведната орда не може да се опълчи на толкова хали.

— Хали? — възкликна удивен сър Ленгли, а двайсетимата благородници след Габорн изведнъж зарязаха всякакво приличие и почнаха да викат един през друг:

— Колко са? Къде? Кога нападнаха?

Стъписан, Габорн се скова в седлото. Не можеше да проговори. При всичките му сили — осъзнаването, че негов Избран е в опасност, и често пъти точното му знание как да го спаси — той все още не можеше да прецени дали Избраникът му ще се бие с разбойници, с лордове или с хали… или просто е застрашен да падне от някой стол.

Беше очаквал, че ще завари Радж Атън да щурмува Карис.

Тримата свободни рицари почнаха да отговарят наведнъж.

— Нашите далекогледци донесоха, че замъкът е завзет от Радж Атън преди съмване, но халите ги гонеха по петите. Около двайсет хиляди оръженоски, по груба преценка, плюс още много хали от други видове. Радж Атън поведе щурм срещу тях преди по-малко от час и загуби доста мъже. Халите вече са при стените на замъка, но Радж Атън ги кара да плащат скъпо.