Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

Облеклото му тази вечер показваше вкус към елегантност и мода, защото Йосиф, макар да се представяше за привърженик на аскетизма, обичаше да има около себе си елегантни хора. Волфганг особено се гордееше със синия си камзол, който подхождаше на очите му, и розовата копринена подплата, мека като кожата на Констанце. Това бе най-разкошната дреха, която някога бе купувал, и сега беше доволен, че е давал толкова уроци на Йозефа, защото иначе щеше ли да има такъв камзол? Носеше също бели копринени чорапи, сребърни токи на обувките; нямаше само дантели на ръкавите, за разлика от повечето модно облечени мъже, защото щяха да му пречат при свиренето.

Доближи Хофбург откъм Колмаркт и Михаелплац и като мина под прозорците на Стефани, запита се дали либретистът не е също поканен в двореца. Не го бе виждал две седмици и започваше да мисли, че „Отвличане от сарая“ никога не ще бъде поставена.

Настроението му се повиши, когато наближи Леополдовото крило на двореца, където бяха апартаментите на императора — едно от четирите огромни крила на Хофбург с изглед към Бургплац; те затваряха голямо продълговато каре, може би най-големия вътрешен двор в света, помисли си той, и тази вечер сивите каменни стени на двореца, покрити с нов сняг, блестяха със сребърно великолепие. Други закрити каляски стояха пред входа — личния вход на императора: огромна врата от ковано желязо, а над нея гербът на хабсбургите, който представляваше кръст, корона и орел.

Фон Щрак го чакаше да го приветствува и да го придружи до музикалната зала; Волфганг сметна това за проява на благосклонност от страна на императора.

Доволен беше, че обърна такова внимание на облеклото си, защото камерхерът носеше камзол от точно същото качество като неговия, бели копринени чорапи и сребърни токи на обувките. Така няма да засенчи с външния си вид императора и той няма да се обиди. А тъй като фон Щрак се обличаше по вкуса на Йосиф, Волфганг остана доволен от собствения си вкус.

Оберкамерхерът беше слаб, стегнат човек, с остри черти и Волфганг се изненада, че той, обикновено весел и общителен, сега мълчеше.

Композиторът забеляза, че повечето стаи, през които го преведе фон Щрак към музикалната зала, бяха в един и същ стил: бели стени с тапети от тъмночервен брокат и златна украса. Хареса му тяхната просторност, а също високите тавани и прозорци, паркетните подове, масивните канделабри и белите кахлени печки, фантастични в своята красота и разнообразие, напомнящи барокови скулптури. Но въпреки това великолепие в обзавеждането на двореца се чувствуваше твърде голяма строгост и Волфганг не го намираше така красив и необикновен като Шьонбрун. Йосиф обаче предпочиташе Хофбург, за да подчертае независимостта от майка си, която обожаваше извънградския си дворец.

На вратата на музикалната зала фон Щрак изведнъж спря и каза:

— Господин Моцарт, надявам се, че сте подготвен да свирите колкото може по-добре.

— Винаги съм готов.

— Зная. Но този случай е много специален. Императорът се обзаложи с руските ни гости, че никой италианец не може да бие немец на клавир, и ще остане недоволен, ако допуснете да ви победят.