Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Нинив, ако дори само две жени, които могат да преливат, се съюзят, Кулата щеше да връхлети върху тях като глутница вълци. Впрочем откъде госпожа Анан ще знае дали могат да преливат, или не могат? Жените, които го могат и не са Айез Седай, не парадират с дарбата си, както знаеш. Поне не и за дълго. Във всеки случай не разбирам нас какво ни интересува това. Егвийн може и да иска по някакъв начин да привлече в Кулата всяка жена, която може да прелива, но ние не сме дошли тук за това. — Смразяващото търпение в гласа на Елейн накара Нинив да стисне здраво плитката си. Как можеше тази жена да е толкова задръстена? Тя отново оголи зъби към госпожа Анан и едва се сдържа да се не навъси, след като ханджийката отново извърна глава напред.
— Първо, петдесет жени не са две — прошепна свирепо Нинив. Можеха да преливат; трябваше да могат. Всичко зависеше от това. — Невъзможно е да се допусне, че този Кръг може да съществува в същия град, в който има цял склад, тъпкан до тавана с ангреали и други такива, и те най-малкото да не знаят за него. А ако знаят… — Не можа да прикрие задоволството си и гласът й стана меден. — Ако знаят, значи ще намерим Купата и без помощта на господин Матрим Каутон. И можем да забравим за тия абсурдни обещания.
— Но те не бяха подкуп, Нинив — отвърна разсеяно Елейн. — Аз лично ще ги спазя, както и ти, ако имаш някаква чест, а знам, че имаш. — Наистина прекарваше твърде много време с Авиенда. Нинив много искаше да разбере защо Елейн си бе въобразила, че всички са длъжни да следват тези нелепи айилски правила.
Елейн прехапа долната си устна и се намръщи, после продължи:
— Виж, ние изобщо нямаше да отидем в този хан, ако не беше господин Каутон, така че нямаше да срещнем забележителната госпожа Анан и тя да ни заведе при този Кръг. Така че ако този Кръг наистина ни доведе до Купата, длъжни сме да признаем, че в основата все пак е той.
Мат Каутон! Само от името му главата й кипна и тя се препъна. Уличката съвсем не беше толкова равна, колкото застлания с каменни плочи площад, да не говорим за пода в палата. Пък и Елейн я ядосваше — палеше се твърде лесно, вместо да помисли трезво.
— Ха, забележителна! — измърмори тя. — Такова „забележителна“ ще й дам аз, че… Никой досега не се е държал с нас по този начин, Елейн, дори хора, които са се съмнявали, дори и Морския народ. Повечето хора биха стъпвали на пръсти дори едно десетгодишно момиченце да им каже, че е Айез Седай.
— Повечето хора си нямат и представа как изглежда една Айез Седай, Нинив. Смятам, че тя някога е ходила в Кулата знае неща, които иначе няма откъде да знае.
Нинив изсумтя и изгледа свирепо гърба на ханджийката. Сетале Анан можеше и десет пъти да е ходила в Кулата, или сто пъти, но щеше да признае, че Нинив ал-Мийра е Айез Седай. Да признае и да се извини. И не само да се извини, но и добре да разбере какво е да те дърпат за ухото! Госпожа Анан погледна през рамо и Нинив й се усмихна сурово и й кимна, все едно че вратът й беше панта.
— Елейн? Ако тези жени наистина знаят къде е Купата… Не е нужно да казваме на Мат как сме я намерили. — Не беше съвсем въпрос.
— И аз не виждам защо — отвърна й Елейн, след което стопи всичките й надежди, като добави: — Но ще трябва да попитам Авиенда, за да съм сигурна.
На Нинив й се дощя да изпищи.
Най-после излязоха на някаква по-широка улица и тънкият ръб на издигащото се слънце блесна ослепително над покривите пред тях. Елейн много показно заслони очите си с ръка. Нинив отказа да го направи. Не беше чак толкова лошо. Дори почти не се налагаше да примижава. Небето сияеше в ясна синева като на подигравка с усета и за времето, който продължаваше упорито да й подсказва, че над града всеки миг ще връхлети ужасна буря.
Госпожа Анан се промъкваше през вече сгъстяващата се тълпа, покрай карети, носилки и фургони — крачеше много бързо, за да навакса поспирванията си. А я поспирваха много често. Изглежда, беше много известна. Навсякъде я поздравяваха дюкянджии и други ханджийки, застанали пред вратите на гостилниците си. Тя отвръщаше на дюкянджиите и занаятчиите къде с по две-три думи, къде с учтиво кимване, но винаги се поспираше да си побъбри малко с ханджийките. След първото й спиране Нинив пламенно възжела дано да не го направи повече; след второто се помоли дано да е за последно. След третото се загледа право напред и напразно се опита да не чува приказките й. Лицето на Елейн се изопваше все повече и повече, ставаше все по-студено и по-студено. Брадичката й се вирна толкова, че беше чудно как вижда къде върви.
Но си имаше причина, длъжна бе да признае с неохота Нинив. В Ебу Дар, ако някой се облечеше в коприна, може би щеше да успее да прекоси някой площад, но не повече. Всички наоколо носеха вълна или лен, много рядко с повечко бродерия, с изключение на някакъв просяк, намерил някъде захвърлено копринено палто, оръфано и цялото на дупки. Нинив съжаляваше само, че госпожа Анан не бе измислила някакво друго обяснение защо ги е повела по улиците. Просто не й се щеше да слуша повече приказките й за две леконравни момиченца, похарчили всичките си пари само за да впечатлят един мъж. И този мъж по описанията й се оказваше точно Мат, да го изгори дано! Чудесен и много симпатичен младеж, стига госпожа Анан да не била женена, великолепен танцьор, само дето бил малко палавник. Тук всички жени се разсмиваха. Без нея и Елейн, разбира се. Без тия двете безмозъчни малки цуни-гуни — точно така се изрази — цуни-гуни, дето останали дори без петак, след като хукнали подир един мъж, и сега кесиите им били пълни с парчета калай и бронз, за да лъжат глупците, малоумни тъпанарки, които щели да стигнат до просешка тояга или да се захванат да крадат, ако госпожа Анан не познавала една, която можело да им предложи работа в кухнята.