Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Каза, че първият закон на разума е, че каквото съществува, съществува. Което е — е, и че от този основен крайъгълен принцип излиза цялото познание. Каза, че това е основата, от която изниква животът. Каза още, че да мислиш е въпрос на избор и че желанията и прищевките не са даденост, нито пък са начин за разкриването им. Предполагам, че Харолд е доказал това. Ричард каза, че разумът е единственият начин да разберем реалността — нашето основно средство за оцеляване. Ние сме свободни да избягваме усилието на мисленето, да отхвърляме разума, но не можем да избегнем наказанието на бездната, която отказваме да видим.
Тя се вслуша в огъня, пращящ в краката й, докато погледът й се спря върху фигурката, издялана за нея от Ричард. Когато Зед не каза нищо, тя погледна през рамо. Той гледаше в пламъците, по бузата му се бе изтърколила сълза.
— Какво има, Зед?
— Момчето само е стигнало до всичко това — гласът на стария магьосник бе някаква нелепа смесица от самота и тиха гордост. — Той го разбира и го обяснява превъзходно. Стигнал е до него съвсем сам, като го е приложил.
— Докъде е стигнал?
— До най—важното от всички правила — Шестото правило на магьосника: единственият суверен, който можеш да си позволиш да те управлява, е разумът. — В мътните му очи танцуваха пламъци. — Шестото правило е основата, върху която са положени всички правила. То не само е най—важното, но е и най—простото. Въпреки това е едно от най—често пренебрегваните и нарушавани правила и далеч най—презираното. То трябва да се брани, независимо от непрестанните и неуморни протести на лошите. Нищета, порочност и крайно унищожение бушуват в сенките извън неговата всеобемаща светлина, където полуистините протягат грозни нокти към изпълнените с вяра съмишленици, към най—всеотдайните ученици и най—самоотвержените последователи. Вярата и чувствата са мракът за светлината на разума. Разумът е самата същност на истината. Истинската слава на живота е изцяло в прегръдките на разума, на това правило. Като го отхвърля, като отхвърля разума, човек прегръща смъртта.
До утрото на следващия ден близо половината Галеански войници бяха изчезнали, завръщайки се в родината си според предсмъртната повеля на принц Харолд. Останалите, като капитан Райан и младите му войници, останаха верни на Д’Харанската империя. Лейтенант Лейден, бивш генерал, и цялата му част от Келтонски войници, също бяха изчезнали. Той остави на Калан писмо, в което се казваше, че след като Галеа е избира да напусне обединението на Д’Харанската империя, се връща на помощ на своята родина Келтон, тъй като със сигурност подобни егоистични действия като това на галеанците ще предизвикат придвижване на Ордена нагоре по река Керн, а оттам и заплаха за Келтон. Той пишеше, че се надява Майката Изповедник да разбере колко сериозна опасност грози Келтон и че няма намерение да напуска нея или Д’Харанската империя, а само да помогне на своя народ.
Калан знаеше, че войниците на Лейден си тръгват — генерал Мейферт и Уорън бяха дошли да я предупредят. Тя го очакваше и бе там, когато заминаваха. Каза на генерал Мейферт да не им попречи да постъпят както смятат за добре. Размирици в лагера не биха довели до нищо добро. Всъщност тези събития само засилиха мотивацията на останалите в лагера войници, изпълниха ги с гордост, че постъпват правилно.
Същия следобед, докато пишеше спешно писмо на генерал Болдуин, командващ всички Келтонски части, генерал Мейферт и капитан Райан дойдоха да я посетят. След като изслуша плана им, тя даде позволение на капитан Райан да подбере лично същия брой войници като отряда на генерал Мейферт, за да започнат нападения на частите на Ордена. Уорън и шест от Сестрите бяха изпратени с тях.
Сега, когато Императорският орден се бе изнесъл толкова далеч на юг, Калан имаше нужда от информация за това какво правят и в каква форма са. Освен това при лошото време, което Д’Харанската империя считаше за свое предимство, Калан искаше да продължава да притиска врага. Капитан Брадли Райан и отрядът му от почти хиляда души бяха изпитани планински бойци, израсли при такива условия. Калан се бе била редом с капитана и младите му Галеански войници и бе помогнала в развиването на умения за борба с далеч по—многоброен противник. Само ако този противник не надвишаваше чак милион…
Специалните части на генерал Мейферт, които допреди издигането му в чин бе командвал лично той, сега бяха предвождани от капитан Зимер — млад, мускулест Д’Харанец с квадратна челюст и заразителна усмивка. Неговите бойци притежаваха всичко, което имаха и момчетата на Райан, но умножено по три — бяха опитни, здрави, обучени да действат в състояние на стрес, неуморими, безстрашни и хладнокръвни. Това, което караше повечето войници да пребледняват като мъртъвци, извикваше усмивки на устните им.