Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Брадли, принц Харолд каза ли ти защо идва тук?
Обръщението на малко име, а не по чин, променяше тона на разговора. Стегнатата му стойка се отпусна.
— Да, Майко Изповедник. Каза, че трябва да ти каже, Кралица Сирила му е наредила да се върне да защитава Галеа и че трябва да отзове и войниците, които прати при предварително, в родината им.
— Тогава вие какво правите тук? Защо го придружава след като е трябвало да прибере всички Галеанци обратно.
Той повдигна брадичка и я погледна с бистрите си сини очи.
— Защото дезертирахме, Майко Изповедник.
— Моля?
— Принц Харолд ми даде заповедите си точно както ви доложих. Отвърнах му, че греши и че това само ще навреди на нашия народ. Той ми каза, че не е моя работа да решавам подобни неща. Че работата ми е не да мисля, а да изпълнявам заповеди.
— Бил съм се с теб, Майко Изповедник. Мисля, че те познавам по—добре, отколкото те познава принц Харолд — знам, че си истински отдадена на делото за спасяването на Средната земя и нейните народи. Казах на принца, че взетото от Сирила решение не е правилно. Той се ядоса и каза, че съм длъжен да следвам заповедите му. Аз му отвърнах, че в такъв случай дезертирам от Галеанската армия и се присъединявам към теб. Помислих си, че ще ме прати на ешафода за неподчинение, но в такъв случай щеше да му се наложи да обезглави всичките ми хиляда момчета, понеже бяхме на едно мнение. Доста от тях не се поколебаха да му го кажат. Тогава страстите му се уталожиха и той ни позволи да го придружим насам. Надявам се не сте ни сърдита, Майко Изповедник.
В този момент Калан не можа да задържи маската си на Майката Изповедник. Протегна ръце и го прегърна сърдечно.
— Благодаря ти, Брадли.
Стисна го за раменете и му се усмихна през премрежените си очи.
— Ти си мислил с главата си. За такова нещо не мога да се разсърдя на когото и да било.
— Веднъж ни казахте, че сме като бръмбар, който се опитва да погълне наведнъж цял бивол. Както изглежда, май сега самата вие се опитвате да направите същото. Ако някъде съществува бръмбар, който наистина може да погълне бивол, то това сте вие, Майко Изповедник. Но до колкото си познавам хората, никой от тях не би искал да опитате без наша помощ.
Чуха гласа на генерал Мейферт, който тъкмо даваше указания на хората си. Изнасяха безжизненото тяло на принц Харолд от хижата, хванали го за краката и раменете. Ръцете му се влачеха по снега.
— Помислих си, че това няма да свърши добре — тъжно рече капитанът. — Откакто Сирила пострада, принц Харолд не е същият човек. Винаги съм го обичал. Беше истинска мъка за мен да го напусна. Но той просто не действаше адекватно.
Калан успокои с ръка на рамото младежа. И двамата изпратиха с поглед тялото на принца.
— Съжалявам, Брадли. И аз също като теб винаги съм имала високо мнение за него. Предполагам, че изпитание то да гледа сестра си в хватката на мъчението и болестта го е извадило от равновесие. Опитай се да запазиш добър спомен за него.
— Ще го запомня с добро, Майко Изповедник.
Калан смени темата:
— Трябва ми човек от твоите, който да отнесе на Сирила съобщение. Възнамерявах да го пратя по Харолд, но сега ще имаме нужда от куриер.
— Ще се погрижа, Майко Изповедник.
Едва сега Калан си даде сметка колко е студено навън и че е излязла без наметало. Докато капитанът се върна да събере хората си и да намери куриер, тя се върна в хижата.
Кара тъкмо хвърляше още дърва в огнището, Вирна и Ейди си бяха отишли. Уорън изваждаше една карта от коша в ъгъла и се канеше да върви. Калан го спря с ръка. Вгледа се в сините очи на магьосника с ясното съзнание, че в тях има много повече, отколкото се вижда. Ричард веднъж й бе казвал, че Уорън е един от най—умните хора, който познава. Освен това се говореше, че истинският талант е в сферата на пророчествата.
— Уорън, всички ли ще умрем в тази безумна война?
Лицето му поомекна от срамежлива, но топла усмивка.
— Мислех, че не вярваш в пророчества, Калан.
Тя го пусна.
— Да, като че ли не вярвам. Все едно.
Тръгна за още дърва и последва Уорън навън. Калан застана да се стопли пред огнището, загледана в Дух. Зед положи ръка на рамото й.
— Това, което каза на Харолд относно използването на разума, бе много мъдро, Калан. Ти беше права.
Пръстите й докоснаха коприненогладката орехова рокля на Дух.
— Така ми каза Ричард, когато сподели с мен, че най—сетне е разбрал какво трябва да прави. Каза, че единственият суверен, който може да си позволи да го управлява, е разумът.
— Ричард ли го е казал? Точно с тези думи?
Калан кимна, загледана в Дух.