Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Къде човек може да купи добър кон?
— И изгодно! — намеси се Ру.
— При Търговската порта — не се поколеба младият човек и посочи по Пътя на Арута. — Ще намерите няколко търговци. Повечето са свестни, но на Морган със сигурност може да се вярва. Кажете му, че ви изпраща Язон от „Барет“, и няма да ви излъже.
Ру погледна втренчено младежа. Беше луничав, с кестенява коса.
— Ще те запомня, ако не стане така — каза му Ру.
Младият келнер се понамръщи, но рече само:
— Той е честен човек, сър.
— А да ни кажеш къде да намерим добро облекло? — попита Ерик.
— Кроячът при кръстовището на Пътя към Новата порта и Голямата улица ми е братовчед, сър — отвърна Язон. — Кажете му, че аз ви изпращам, и ще ви предложи приемлива цена.
Ру не изглеждаше много убеден, но Ерик благодари на младия човек и поведе приятеля си по улицата. След около час стигнаха до шивача и след още един си избраха подходящи дрехи за път. Ерик взе наметало за езда, което покриваше униформената му куртка, а Ру си купи риза и панталони, наметало и шапка с широка периферия. Ерик намери и обущар, който му даде чифт ботуши за път, а той остави бащините си за поправка. Ру беше свикнал да ходи бос, докато беше на кораба, но сега също си купи ботуши.
После отидоха при Търговската порта и за около час намериха добри коне. Оказа се, че келнерът е казал истината — Морган бе почтен търговец. Ерик подбра две здрави кобили, червеникава за себе си и сива за Ру. Заведоха ги до следващия ъгъл, където един седлар им даде всичко, каквото им трябваше.
Ру се метна на седлото и каза:
— Не знам как се справям с язденето, но никога няма да го обикна.
— Въпреки твоите оплаквания ти си по-добър от среден конник, Ру — засмя се Ерик. — А и сега ще яздим без да ни е грижа дали ще трябва да се сражаваме.
Лицето на Ру помръкна.
— Какво има? — попита Ерик.
— Какво означаваше това „без да ни е грижа“?
Ерик се засмя още по-силно.
— Няма никакви гаранции в този живот, приятел. — Пришпори коня си, насочи се към Търговската порта и оттам — по пътя на изток.
— Към Рейвънсбърг — викна възторжено той.
Ру само се засмя на въодушевлението, обзело приятеля му, и го последва учуден, че конят му е склонен да се противи на всяка команда. Придърпа здраво юздите със съзнанието, че колкото по-скоро започне схватката, толкова по-бързо ще дойде победата, и се понесе след Ерик.
Бяха подгизнали от непрестанния дъжд. Нощта бързо приближаваше и по пътя се срещаха само търговци и фермери, забързани за вкъщи. Примирен каруцар ги погледна за момент, докато водеше мудните си коне през калта. Кралският път можеше да се оприличи на артерия, пренасяща кръвта на търговията от едната граница до другата, но когато дъждовните облаци се спуснеха откъм баронството на Даркмоор, кръвта спираше да тече и се процеждаше едва-едва.
— Светлини! — извика Ерик.
Ру погледна изпод измокрената периферия на шапката си.
— Това Вилхелмсбърг ли е?
— Така мисля — отвърна Ерик. — Утре следобед сме вкъщи.
— Няма да мога да те убедя да спим в нечий обор, нали? — каза Ру. Пътуването бе по-дълго, отколкото се бе надявал.
— Не — отвърна намусено Ерик. — Аз съм за сухо легло и горещо ядене.
Тази представа победи желанието на Ру да спести някоя и друга пара и той последва приятеля си към светлините на града. Откриха скромен хан с табела с изрисуван палешник, която се поклащаше от вятъра, и се отправиха към вратата на конюшнята. Един слуга, увит презглава заради лошото време, се затече да поеме конете им. Изслуша възпитано указанията на Ерик и кимна, но младият човек реши, че ще е по-разумно да се върне тук след вечерята и да види дали момчето се грижи за животните както му е наредено.
Влязоха забързано в кръчмата и вече вътре изтръскаха водата от плащовете си.
— Добър вечер, господа — каза им едно младо момиче с кафява коса и също така кафяви очи. — Ще ви трябват ли стаи за нощувка?
— Да — каза Ру, очевидно неприятно изненадан от цената, но топлината отново се връщаше в тялото му и той бе доволен, че няма нужда да излиза пак навън.
— Тази нощ като че ли се надига силна буря — каза ханджията и взе наметалата и шапките им. — Ще вечеряте ли? — Подаде дрехите на момичето, което ги отнесе някъде, за да ги изсуши.
— Да — каза Ерик. — Какво вино имате?
— Става и за лордове — отвърна човекът с усмивка.
— Нещо от Рейвънсбърг — допълни Ерик, докато отиваше към една празна маса.
В дъното на помещението бе седнал някакъв мъж, запасал дълъг меч; имаше и двама търговци, които очевидно се наслаждаваха на уюта пред камината, но иначе ханът беше празен. Собственикът ги последва.