Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че цар Бадр Басим отишъл при шейха и му разказал какво бил видял. Той се разсмял и рекъл:
— За бога, тази магьосница ти е приготвила капан, но ти въобще не й обръщай внимание! — после измъкнал около ратл суик и рекъл: — Вземи това с тебе! Тя ще ти извади суик и ще ти рече: „Яж!“ Ти се престори, че го ядеш, а яж от твоя! Горко ти, ако хапнеш от нейния! Тогава магията й ще те победи! А иначе нищо лошо не ще може да ти стори! Като види, че нищо ти няма, тя ще се притесни и ще ти каже: „Аз само се пошегувах!“ Ще ти се покаже любезна, но всичко това ще бъде лицемерие и хитрост! Ти също се престори на влюбен и й кажи: „Господарке, хапни си и ти от този суик!“ Хапне ли, макар и трошила, грабни шепа вода, плисни я в лицето, викни й: „Излез от човешкия си образ!“ и я превърни в какъвто друг образ искаш! После ела при мене!
Бадр Басим се върнал в двореца.
— Здравей! Забави се, господарю мой! — възкликнала царица Лаб.
— Бях при чичо ми! Той ме почерпи с този суик!
— Аз имам по-добър суик! — казала тя. — Хапни от този!
Бадр Басим се престорил, че яде. Тя решила, че той е хапнал, грабнала шепа вода, пръснала го в лицето и викнала:
— Излез от този образ, нещастнико, и приеми образа на еднооко муле с отвратителен лик!
Но той си останал същият. Щом видяла, че не се е променил, тя скочила, целунала го по очите и възкликнала:
— Любими мой, аз само се пошегувах!
— За бога, убеден съм, че ме обичаш! — възкликнал той. — Хапни си ти пък сега от моя суик!
Взела тя една хапка, лапнала я и всичко в нея се разтресло. Грабнал той шепа вода, пръснал я в лицето и викнал:
— Излез от човешкия си образ и приеми лика на муле!
Така и станало. Сълзи потекли от очите й. Оставил я, върнал се при шейха и му разказал какво се случило. Извадил шейхът юзда и рекъл:
— Сложи й точно тази юзда!
Бадр Басим се върнал при мулето, опънал устата му с юздата, яхнал го и се върнал при шейх Абдуллах.
— Всевишният Аллах те наказа, проклетнице! — викнал той, после се обърнал към него: — Няма защо да стоиш в този град! Яхни я и карай, накъдето искаш! Дай я заедно с юздата на някого!
Бадр Басим тръгнал на път. След три дни и три нощи стигнал някакъв град. Насреща му вървяла възрастна жена. Тя погледнала мулето, заплакала и рекла:
— Това муле толкова прилича на мулето на сина ми, което умря! За бога, господине, продай ми го!
Тя много настоявала и молела, докато накрая той рекъл:
— Ще го продам, но само за хиляда динара!
Мислел си: „Откъде тази бедна старица ще намери хиляда динара?“ А тя взела, че извадила хиляда динара от пояса си. Тогава Басим й го продал. Тя снела юздата му, взела шепа вода, пръснала го и рекла:
— Дъще, излез от този си образ в предишния си лик!
Мулето трепнало и станало отново царица Лаб. Двете жени се прегърнали. Разбрал Бадр Басим, че старицата е майка на Лаб. Понечил да избяга, но тя свирнала високо и пред него се изправил ифрит като огромна планина. Старицата възседнала ифрита, сложила дъщеря си зад себе си, а Бадр Басим — пред себе си и ифритът полетял. И те отново се оказали в двореца на царица Лаб. Тя седнала на царския трон и креснала:
— Проклетнико, ти получи от мене всичко, което желаеше! Ще ти покажа аз, ще видиш какво ще направя с тебе и с този бакалин! — тя взела вода, пръснала го и викнала: — Излез от този си образ и влез в образа на грозна птица!
Бадр Басим потръпнал и начаса се превърнал в грозна птица. Царицата я затворила в кафез и не й давала нито да яде, нито да пие. Някаква неволница я съжалила и започнала да я храни, без царицата да знае. Един ден тя видяла, че господарката й се е разсеяла, отишла при шейха бакалин и му разказала за станалото.
— Когато й отнема града, ще те сложа за царица на мястото й! — рекъл той на неволницата. После свирнал с уста, пред него се появил четирикрил ифрит и старецът му наредил: — Отведи тази неволница в града на Джуланнар Бахрия! — после се обърнал към девойката: — Стигнеш ли там, съобщи им, че цар Бадр Басим е пленник на царица Лаб!
Не минал и час, когато ифритът кацнал на двореца на Джуланнар. Слязла неволницата от покрива на двореца, влязла при царица Джуланнар и й разказала какво се е случило със сина й. Тя заедно с майка си Фараша и брат си Салих събрала всички племена на морски джинове и войскари, защото, след като цар Самандал бил пленен, те вече се покорявали на тях. Полетели всички, спуснали се в града на магьосницата и ограбили двореца.