Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Много вълци имаше тук в съня - навсякъде. Чакаха… нещо. Нещо, което не можеха да му обяснят. Имаха име за Ранд: Сенкоубиеца. Може би бяха тук, за да видят какво ще направи.
- Перин? - попита Гаул.
- Той е тук, най-после - каза Перин. - Влязъл е в Ямата на Ориста.
В някой момент в тази битка Ранд щеше да има нужда от него. За жалост той не можеше просто да стои и да чака тук. Работа имаше да се свърши. С помощта на вълците двамата с Гаул бяха намерили Грендал край Кайриен. Беше говорила с някакви хора в сънищата им. Мраколюбци сред армиите може би?
„Преди това е надничала в сънищата на Башийр - помисли Перин. - Така поне твърди Ланфеар.” Не й вярваше. Изобщо.
Все едно, по-рано този ден беше намерил Грендал и се канеше да удари, когато тя изведнъж бе изчезнала. Знаеше как да проследи някого във вълчия сън, когато _изместеха_, и я беше проследил дотук, до Такан’дар.
Миризмата й в долината долу внезапно изчезна. Беше Отпътувала обратно в истинския свят. Перин не беше сигурен колко време е минало във вълчия сън. Двамата с Гаул все още имаха храна, но сякаш бяха изтекли много и много дни. Ланфеар бе казала, че колкото повече се приближава към Ранд, толкова повече ще се изкривява времето. Сигурно можеше да провери поне това твърдение.
„Той е тук, Млади бико!” стигна до него изпратеното, внезапно и настойчиво, от вълк с име Слънчев изгрев. „Коляча иде! Побързай!”
Перин изръмжа, сграбчи Гаул за рамото и ги _измести_. Озоваха се на камениста пътека към зейнала в скалата дупка, прохода към самата Яма на Ориста.
На пътеката лежеше вълк, със стрела в ребрата. Миришеше на смърт. Други виеха наблизо. Вятърът виеше страховито. „Вътре, Млади бико - изпрати вълкът. - Вътре, в устата на мрака.”
Без дори да помисли, Перин се втурна в дълга тясна зала, пълна с нащърбени скали, стърчащи от пода и тавана. Отпред нещо излъчваше ярка пулсираща светлина. Перин вдигна ръка да заслони очите си и едва различи фигурите в дъното на залата.
Двама мъже, вкопчени в битка.
Две жени, като замръзнали.
И само на няколко стъпки от него - Убиеца, изпънал тетивата до бузата си.
Перин изрева, вдигна чука и се _измести_ между него и Ранд. Плесна стрелата с чука в мига, в който онзи пусна тетивата. Убиеца облещи очи и изчезна.
Перин _измести_ до Гаул, сграбчи го за рамото, отново _измести_ там, където бе стоял преди миг Убиеца, и улови миризмата му.
- Внимавай - каза на Гаул и пак _измести_.
Озоваха се сред айилци, но вместо обичайните шуфи тези носеха червени була.
_Изместването_ не ги беше пренесло далече. Бяха в нещо като село, толкова близо, че се виждаше върхът на Шайол Гул.
Червените була нападнаха. Перин не беше особено изненадан, че вижда _айилци_ на страната на Сянката. Имаше Мраколюбци сред всички народи все пак. Но защо се издаваха с цвета на булата си?
Замахна в широк кръг, за да ги задържи надалече, после _измести_ зад тях и натресе чука в главата на един. Гаул се превърна в мътно петно от копия и кафяви дрехи, мушкаше, после изчезваше… отново се появяваше и пак мушкаше. Да, беше се научил бързо, много по-бързо, отколкото бяха успели тия червени була, защото явно не можеха да му устоят. Перин удари още един в капачката на коляното и затърси с очи Убиеца.
Ето го! Стоеше на близкия склон и ги гледаше. Перин се обърна към Гаул и той му кимна бързо. Бяха останали осем червени була, но…
Земята под краката на Гаул започна да се надига и изригна, докато той скачаше. Перин успя да защити приятеля си - вдигна стоманена плоча, за да отбие взрива - но беше на косъм. Перин _измести_ до него, отби атаката на връхлитащия зад Гаул айилец с червено було и изрева:
- Внимавай! Поне трима от тия могат да преливат!
Светлина! Сякаш това, че айилци се биеха на страната на Сянката, не стигаше. Но преливащи айилци? Светлина!
Докато замахваше към друг, се появи Убиеца, с меч в едната ръка и дълъг нож в другата - от тези, с които се дере убитият дивеч.
Перин изръмжа, хвърли се към него и двамата започнаха странен танц. Единият атакуваше, а другият изчезваше, за да се появи пак и да атакува на свой ред. И кръжаха така: единият _изместваше_, после другият, всеки търсеше нищожно предимство. Перин едва не съкруши с удар на чука си Убиеца, после на косъм се размина със стоманата в корема си.
Гаул се оказа много полезен - на Перин щеше да му е ужасно трудно да се противопостави и на Убиеца, и на червените була. За жалост Гаул не можеше да направи нещо повече, освен да отвлича вниманието на червените була - а и с това едва се справяше.