Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Ай Ем присви очи, но все пак отговори.
- Да. Иконом на име Фред? Или беше Фостър?
- Ще съм готов.
Трез се отдалечи, остатъкът от главоболието, произлязло от надникването му в бъдещето… и наистина много се разтревожи за последния си роднина.
Но това местене беше добро нещо. Ай Ем беше прав: залъгваше се през последните години, осъзнаваше, че принцесата расте и времето минава, а съдбовният ден бързо наближаваше.
Има неща, които можеш да отложиш. Това не бе от тях.
По дяволите, може би щеше да се наложи да изчезне. Дори това да го убие.
Освен това, ако брат му е с Рив в дома на краля? Ай Ем щеше да има подкрепата, от която щеше да се нуждае, ако Трез се изпареше.
И може би след начина, по който нещата вървяха? Щеше да се радва да се отърве от него.
*Джиопарди“ – американско телевизионно шоу-игра с въпроси
Глава 69
Животът на Куин пое в абсолютно различна посока около петнадесет часа след като загуби девствеността си. По-късно щеше да разбере, че наистина това, което е по три, е хубаво. След като нещата свършиха обаче, просто му се искаше да ги изживее отново и отново…
По някое време през деня с Блей се събудиха, разделиха се и всеки си пое по своите задачи.
Куин би предпочел да се бяха върнали в имението заедно, но трябваше да се отбие до Лукас, а Блей искаше да се върне у тях и да си вземе душ. А и в известен смисъл не беше чак толкова лошо, защото така Куин имаше възможност да види и Лейла.
Когато станеше дума за брат му и Избраницата, и двамата мълчаха. Двамата бяха заспали всеки в своето легло – Лукас изглеждаше по-добре и за пръв път, когато Куин влезе в спалнята на Лейла? Усети бременността. Вълната от хормони го беше ударила толкова здраво при влизането, че се беше спрял на място, толкова беше силно усещането.
Което беше наистина хубаво.
Това, за което не се радваше толкова, беше желанието да отиде до вратата на Блей, да почука и да влезе – и отново да заспи.
Вместо това се озова в своята стая сам-самичък.
В леглото. В тъмното. Ту се унасяше, ту се будеше през двата часа, които имаше до сервирането на Първото хранене.
Така че когато вратата се отвори широко и се наредиха високи мъже в черни роби с качулки, миналото и настоящето му се сблъскаха, и двете бяха равностойни – до такава степен, че атаката на Бранителите на честта изскочи от гробището на спомените му и се приземи точно в стаята му в имението.
Не беше сигурен дали сънува или това е истина и първата му мисъл беше, че се радва, че Блей не е с него. Веднъж вече го беше намерил полумъртъв отстрани на пътя. Никой нямаше нужда от повторение на това изживяване.
Втората му мисъл бе, че щеше да отстрани колкото можеше повече от тях преди да са го довършили.
С боен рев Куин скочи от леглото си, голото му тяло летеше към атаката с такава сила, че всъщност наистина отстрани първите двама мъже. Завъртя се на крака, риташе и удряше всичко, което идваше срещу него, и усети кратко задоволство, когато мишените му започнаха да кълнат и да бягат…
Нещо се сключи около гърдите му зад него и го завъртя с такава сила, че се оттласна от земята и полетя в кръг…
Здрастиииии, стена.
Сблъсъкът удари на три места прекрасната му идея за отвръщане на удара, лицето, тялото и бедрата му се забиха толкова силно в мазилката, че със сигурност силуетът му остана там като в детските филмчета.
Веднага се изправи от пода, приготви се да се втурне напред…
Това, което го бе хванало през гърдите и го държеше на едно място, вероятно беше стомана. Буквално не можеше да помръдне, дори след като се насили, тялото му отказваше да бъде надвито…
- Успокой се, задник. Просто се успокой, по дяволите, преди да се наложи да те ударя.
Гласът на Вишъс изобщо не се вписваше логически.
И после внезапно с ъгълчето на окото си видя, че около него се нареждат всички онези с черните роби, стягат се като хватката на врата му.
Но не атакуваха.
- Просто се успокой, - каза му Ви на ухо. – Дишай, хайде сега – дишай дълбоко. Никой няма да те нарани.
Говоренето помогна, този тих спокоен глас проникна до мястото, където се заформяше бойната му мисъл и сякаш намали паниката му.