Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Не, тогава не беше нарочно — рече Сам, — но сега е нарочно.
И той я целуна още веднъж.
— Сам! — повика го мистър Пикуик през парапета на стълбището.
— Идвам, сър — отвърна Сам и изкачи тичешком стълбите.
— Колко много се забавихте! — рече мистър Пикуик.
— Имаше нещо зад вратата, сър, и то доста дълго време ни пречеше да я отворим, сър — отвърна Сам.
Това беше първата страница на първата любов на мистър Уелър.
Глава двадесет и шеста
След като изпълни главната задача и цел на своето пътуване с разобличаването на Джингл, мистър Пикуик реши да се върне незабавно в Лондон, за да се запознае с постъпките, направени междувременно против него от господата Додсън и Фог. Действувайки в духа на това решение с присъщите на характера му воля и енергия, той се изкачи на задната седалка на дилижанса от Ипсуич за Лондон на сутринта след паметните събития, описани надълго в двете предшествуващи глави; и придружен от тримата си приятели и мистър Уелър, той пристигна жив и здрав в столицата същата вечер.
Тук приятелите се разделиха за известно време. Господата Тъпман, Уинкл и Снодграс се отправиха към съответните си жилища, за да се заловят с приготовленията за предстоящото им гостуване в Дингли Дел, а мистър Пикуик и Сам се настаниха в много хубава, старомодна, но удобна квартира: тоест пивница и хотел „Джордж и ястребът“, Джордж Ярд, Ломбард Стрийт.
Мистър Пикуик привърши вечерята си и след като допи последната чаша от някакво специално порто, покри главата си с копринена носна кърпичка, сложи нозете си на решетката пред камината и се излегна на удобното кресло, когато влезе мистър Уелър с платнената му пътна чанта и го откъсна от спокойното му съзерцание.
— Сам — рече мистър Пикуик.
— Да, сър — отвърна мистър Уелър.
— Точно си мислех, Сам — поде мистър Пикуик, — че съм оставил доста свои вещи в къщата на мисис Бардел и би трябвало да направя необходимото да ги прибера оттам, преди да напусна отново града.
— Много добре, сър — отвърна мистър Уелър.
— Бих могъл да ги оставя засега у мистър Тъпман, Сам — продължи мистър Пикуик, — но преди да ги приберем, необходимо е да бъдат прегледани и опаковани. Бих желал да прескочите до Гозуъл Стрийт, Сам, и да се заемете с тази работа.
— Веднага ли, сър? — попита Сам.
— Веднага — отвърна мистър Пикуик. — И… чакайте, Сам — добави мистър Пикуик, вадейки кесията си, — има да се плаща някакъв наем. Не дължа нищо за тримесечието до Коледа, но по-добре го платете и да се свърши с това. Би трябвало при напускане на квартирата да предупредя един месец по-рано. Ето ви писменото ми предупреждение. Дайте го на мисис Бардел и й кажете, че може да обяви квартирата за свободна, щом пожелае.
— Много добре, сър — отвърна Сам. — Има ли още нещо, сър?
— Не, нищо, Сам.
Мистър Уелър се отправи бавно към вратата, сякаш очакваше още нещо; бавно я отвори, бавно престъпи прага и бавно започна да я затваря, когато мистър Пикуик го повика:
— Сам.
— Да, сър — отзова се Сам, като бързо престъпи прага в обратна посока и затвори вратата след себе си.
— Нямам нищо против, ако се опитате да разберете, Сам, какво е отношението на мисис Бардел към мен и дали е наистина възможно това гнусно и неоснователно съдебно преследване да стигне до крайности. Казвам, че нямам нищо против да го сторите, ако искате, Сам — рече мистър Пикуик.
Сам кимна в знак, че е разбрал и излезе от стаята. Мистър Пикуик придърпа отново копринената носна кърпичка върху главата си и се приготви за дрямка. Мистър Уелър веднага излезе, за да изпълни дадените му поръчения.
Наближаваше девет часът, когато стигна Гозуъл Стрийт. Две свещи горяха в малката приемна към улицата и две женски шапки хвърляха сянка върху щорите на прозорците. Мисис Бардел имаше гости.
Мистър Уелър почука на вратата и след доста дълго време — прекарано от Сам в подсвиркване на някаква песничка, а от лицето отвътре в преодоляване упорството на една свещ, която отказваше да се запали — чифт детски обущенца затопуркаха по постлания под и младият мистър Бардел се появи на входа.
— Е, малък палавнико — рече Сам, — как е мама?
— Тя е много добре — отвърна младият мистър Бардел, — и аз също.