Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Ако той се съгласи да говори. Ако е хвърлил тефтерчето на боклука, то е, защото може би е искал да скъса с миналото си.
— Бих могла да се срещна…
— Не се отказвате лесно, г-жо Кортес.
Жозефин се усмихна.
— На вид сте свенлива, неуверена, но всъщност сте упорита, корава.
— Не преувеличавате ли малко?
— Не мисля. Вие притежавате дързостта на срамежливите хора. Кажете ми имената на предполагаемите автори на дневника и ако открия нещо, ще ви се обадя.
Жозефин се замисли за миг и изреди няколко имена:
— Г-н Дюма. Живее във вход Б, също като мен… но точно той не мисля, че…
— Момент така, да взема един лист и да си запиша.
Отново бяха прекъснати от глас, който искаше някакво сведение от Гарибалди. Тя го чу да отговаря, изчака, докато свърши, за да продължи:
— Г-н Боасон57…
— Като ко̀лата ли се пише името му?
— Само че не е толкова жив и пенлив! Но ми се струва, че и той не е особено подходящ…
— Човек трябва да се пази от тихата вода! — отвърна Гарибалди.
— Той живее във вход А. Но не си го представям способен на любов, каквато е изживял Свенливия младеж… Има вид на банков сейф и вероятно е алергичен към фантазиите и полета на въображението.
— Друг някой?
— Г-н Леже. Ив Леже. Той се нанесе в апартамента на семейство Льофлок-Пинел с по-младия си приятел. Ходи с пъстроцветни жилетки и винаги разнася под мишница големи папки за рисуване. Той поне има вид на жив човек.
— Той повече прилича на нашия младеж.
— И аз така мисля. Обаче… Това, че е хомосексуален, съвсем не означава, че…
— Права сте — съгласи се Гарибалди.
— И г-н Сандоз… Нали помните господина, който ни помогна да ремонтираме портиерското жилище на Ифижени, портиерката? Не знам къде живее, но си крие годините и…
— Да е само той!
— Не вярвам много-много да е той.
— Ще видим.
— И накрая, г-н Пинарели. Пак от моя вход. Но и за него не ми се вярва твърде.
Гарибалди звънко се разсмя.
— Всъщност вие смятате, че вашият човек не е сред изброените имена!
— Там е проблемът… Нито един сякаш не пасва напълно.
— Ами ако е някой непознат? Някой, който е подхвърлил тефтерчето в контейнера за смет на вашата сграда, за да не могат да стигнат до него? Аз например бих постъпил по този начин. Струва ми се по-сигурно, в случай че искам да скрия нещо, да го потуля, за да изчезне безследно…
— В такъв случай това ме поставя в ужасно затруднение.
— Не бих искал да ви обезкуражавам, но това ми се струва по-правдоподобно.
— Вероятно имате право… но от друга страна, мисля си, че шансовете някой да попадне на въпросното тефтерче са също толкова незначителни. Ако Зое не се бе разридала при мисълта, че никога вече няма да види черната си тетрадка, нямаше да сляза, за да се ровя по кофите… Това не влиза в списъка на вечерните ми занимания.
— Съвсем вярно.
— Колко души познавате в Париж, които отиват да претърсват боклука, за да върнат тетрадката на дъщеря си?
— В Париж има много хора, които ровят по кофите, да ви кажа… — напомни той с лек укор в гласа.
— Знам — отвърна Жозефин — знам… С тази разлика, че черното тефтерче не става за ядене.
— Госпожо Кортес, обяснете ми какво ще направите, след като откриете самоличността на младежа. В случай че успея да открия този мъж…
— Бих искала да се срещна с него, да разбера какво е станало с мечтата му. Страх ме хваща, като си помисля за него. Опасявам се, че страда дълбоко. Иска ми се да узная дали е открил най-сетне своето място зад мъглата…
И тя му разказа историята за приятеля Фред и за небостъргача. Прииска й се да попита Гарибалди дали той бе намерил своето място зад мъглата.
— Тази история с Кари Грант е била мечта. Ако знаете само каква надежда е породила тази среща… Нужни са ми подробности, за да подплатя разказа, а както знаем, действителността е най-верният помощник в това отношение.
— Точно това ви казах при първата ни среща. Действителността нерядко е по-силна от фантазията. Току-що приключих едно разследване. Убита жена в един супермаркет от мъж, когото не е виждала в живота си. Наръгана с нож пред очите на касиерката. При ареста убиецът казал само: „Тя не заслужаваше да живее, беше прекалено красива“. И това ли може да ви послужи за криминален роман?
57
Думата означава питие, в случая е фамилно име. — Б.пр.