Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Много време ли прекарваш тук, Джабрил?
— Тук съм роден. Един път реших да видя и други океани и попаднах в затвора в Тал Верар.
При пускането на котва в залива Продигал нямаше никакви церемонии, каквито Локи беше виждал другаде — нито водачи на брега, нито митничари, дори и един-единствен любопитен рибар не се намери. Закотвиха се на около половин миля от брега с прибрани платна и не изгасиха фенерите.
— Спуснете лодка ляво на борд — нареди Дракаша, загледана в града и пристанището му през далекогледа. — После пуснете мрежи бръсначи откъм десния. Не гасете фенерите. Разпуснете Синята вахта долу, но по мачтите дръжте сабите си в готовност. Дел, извикай Малакасти, Дантиер, Големия Конар и Раск.
— Ваша воля, капитане.
След като помогна на няколко моряци да спуснат една от големите лодки на кораба на вода, Локи отиде при Дракаша на квартердека. Завари я да оглежда кораба през далекогледа.
— Разбирам, че си имате основания за предпазливост, капитане?
— Плавахме няколко седмици, а нещата се променят — отвърна Дракаша. — Аз имам голям кораб и голям екипаж, но и двете не са най-големите съществуващи.
— Забелязвате ли нещо, което да ви изнервя?
— Не съм нервна, а любопитна. Май повечето от нас са си у дома, както никога. Виждаш ли редицата от кораби на източните докове, най-близо до нас? Четирима от капитаните, членове на съвета, са си у дома. Петима, заедно с мен. — Тя отпусна далекогледа и го изгледа косо. — Плюс двама-трима независими търговци, доколкото видях.
— Силно се надявам да не се стига дотам — рече той тихо.
В този момент лейтенант Делмастро се върна на квартердека въоръжена и с доспехи, следвана от четирима моряци.
На Малакасти, слаба жена с повече татуировки от думите, съставящи речника й, из кораба й се носеше славата на добър боец с нож. Дантиер беше брадат оплешивяващ верарец, който обичаше да се пременява в дрипави благороднически коприни. Беше станал разбойник след дълга кариера на професионален дуелист. Големия Конар си отговаряше на името и беше най-голямата буца човешка плът на борда на „Орхидеята“. А пък Раск… е, Раск беше тип, който Локи разпознаваше почти мигновено — убиец на убийци. Дракаша, като много гаристи в Камор, го държеше изкъсо и му даваше да се развихри само когато й трябваше кръв по стените. Много кръв по стените.
Свиреп екипаж — никой от тях не беше млад, нито пък новак под командата на Дракаша. Локи размишляваше над това, когато за кратко свикаха целия екипаж в средата на палубата.
— Утгар поема кораба — съобщи Дракаша. — Тази вечер няма да влизаме в пристанището. С Дел и още неколцина отиваме да прослушаме града. Ако всичко е наред, няколко дни ще имаме много работа… а утре вечер почваме да делим плячката. Опитайте се да не изгубите дяловете си на комар срещу другарите си по вахта още преди да са попаднали в ръцете ви!
Междувременно, Червената вахта, наглеждайте кораба. Мрежите бръсначи откъм десния борд остават, докато не се върнем. Сложете постове на всички мачти, които да държат под око ватерлинията. Синята вахта, някои от вас да си легнат близо до оръжейната, ако желаете. А дори и да не желаете, дръжте камите и кинжалите подръка. — После додаде по-тихо към Утгар: — Сложете двойна стража пред вратата на каютата ми за цялата нощ.
— Ест, капитане.
Дракаша изчезна в каютата си за малко и излезе оттам, облечена в мозаечната си жилетка от елдерглас. Сабите на кръста й бяха прибрани в изящни, украсени със скъпоценни камъни ножници, на ушите й блестяха изумруди, а върху черните й кожени ръкавици лъщяха златни пръстени. Локи и Джийн я пресрещнаха заедно, ненатрапчиво, доколкото можеше.
— Равел, нямам време…
— Капитане, вие събрахте тайфа биячи, защото отивате да сплашите някого, който може да ви причини неприятности, нали? А ако са твърде тъпи и не разбират от намеци, да разполагате с хора, които могат бързо да приключат с всичко. Настоятелно, много настоятелно ви препоръчвам Жером, който би ви свършил добра работа и за двете.
— Аз… Хммм. — Тя се вторачи в Джийн, сякаш едва сега забелязваше какъв е плещест и як в бицепсите. — Това може да е финалният щрих. Е, Валора, ходи ли ти се на кратка нощна разходка?
— Да — отвърна Джийн. — Но работя най-добре в екип. Орин е тъкмо човекът за…
— За много умни се мислите — рече Дракаша. — Обаче…
— Сериозно! — побърза да я прекъсне Джийн. — Смирено се извинявам, но сте го виждали какви ги върши. Ще имате куп силни ръце зад гърба си. Вземете и него за… непредвидени ситуации.