Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
В друг живот. В друг свят.
Яхнала разкошен кон от породата муники, предоставен от Хасар, Елин яздеше най-отпред на излизане от Аниел, обградена от Каол на Фараша и Роуан на друг муники. Приятелите им се бяха разпръснали назад. Лоркан се бе възстановил достатъчно, че да язди, а Елица не се отдалечаваше от него.
Зад тях, точейки се като гигантска змия в далечината, се нижеше хаганската армия.
Или поне част от нея. Половината руки и даргански ездачи щяха да тръгнат под флага на Кашин по източната страна на планината, за да привлекат вражеските сили от Ферианската падина на открита битка в долината. В същия момент тяхната група щеше да се промъкне през задната им врата.
Белия зъб бе затрупан от сняг и сивеещото небе обещаваше още, но рукинските разузнавачи и планинците твърдяха, че лошото време няма да ги застигне скоро - чак след като достигнеха падината.
Петдневен планински преход с армията. И тридневен за войската, поела по езерния бряг и реката.
Когато се заеха да изкачват стръмния планински скат на безкрайни остри зигзаги, Елин вдигна лице към студеното небе. Рукините пренасяха голяма част от тежкия багаж, слава на боговете, но катеренето щеше да е първото изпитание пред войската.
Но хаганската армия бе прекосявала всякакви терени. Планини, пустини, морета. Ето защо вървеше без страх.
И Елин нямаше да допусне страха в сърцето си. Без значение колко време ѝ оставаше... чак до края.
Този последен поход на север, към родината... Тя се усмихна мрачно към внушителната планина пред себе си, към армията, проточила се надалеч зад нея.
И просто защото можеше, защото най-сетне се отправяха към Терасен, Елин освободи искрица от силата си. Някои от знаменосците зад тях възкликнаха изумено, но Роуан само се усмихна. Усмихна се с онази свирепа надежда, с онази безкомпромисна решимост, подпалила и нейното сърце, докато цялата пламваше.
Позволи на огъня да я обгърне със златистия си блясък, който несъмнено се виждаше дори от най-крайните редици на армията, от града и крепостта зад тях.
Като маяк, грейнал ярко в сянката на планината, на вражеското множество, Елин освети пътя им на север.
ВТОРА ЧАСТ
Богове и порти
68
Черните кули на Морат се извисяваха над димящите ковачници и лагерни огньове в долината като тъмни мечове, вдигнати към небето.
Забиваха се в ниските облаци, някои рухнали и очукани, други - все така гордо изправени. Но гневът и последното отмъщение на Калтейн Ромпие бяха оставили следа по всяка от тях.
Разперил широко сажденочерните си криле, Дориан улови вятъра с мирис на желязо и мърша и направи вираж около крепостта. През протяжните дни на полет се бе научил да използва въздушните течения и макар през повечето време да летеше в облика на червеноопашат ястреб, тази сутрин се преобрази в обикновен гарван.
Цели ята от черните птици кръжаха около Морат и граченето им изпълваше въздуха не по-малко от дрънченето на чукове по наковални в долината. Въпреки че армията сееше хаос на север, лагерът продължаваше да гъмжи от войници и вещици.
Дориан следваше примера на другите гарвани и стоеше настрана от уивърните, прелитайки ниско над земята, докато цели сестринства вещици патрулираха, връщаха се в лагера да докладват или тренираха. Цяло множество Железни зъби. Всичките готови за бой.
Покръжа около най-високите кули на Морат, за да огледа крепостта, армията, лагеруваща в долината, уивърните в просторните им леговища. С всеки размах на крилете си долавяше все повече и повече тежестта на онова, което бе скрил в една скална пукнатина на двайсетина километра северно оттук.
Щеше да е лудост да носи със себе си двата ключа. Затова дори не отбеляза мястото, където ги остави. Само се молеше да е достатъчно отдалечено, за да не го усети Ераван.
Две слугини, натоварени с прани дрехи, излязоха от малка вратичка от едната страна на близката кула и се заизкачваха по външното стълбище, свели глави, сякаш се мъчеха да не обръщат внимание на армията далеч под тях. И на уивърните, чиито крясъци ехтяха между черните скали.
Точно такава врата търсеше.
Дориан полетя към нея, заставяйки сърцето си да се укроти, мириса си - едничкото нещо, което можеше да го обрече на смърт, - да остане незабелязан. Никоя от вещиците, прелитащи над него, не усети гарвана, който не миришеше на гарван. Двете перачки, изкачващи се по стълбището на кулата, не се развикаха, когато кацна на ниския каменен парапет и прибра криле до тялото си.