![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Бях чула, че го бутнали от скалите на насипа.
— Така е — потвърди Копринения.
— Какво? Просто бавно загрявам или пропускам нещо?
— Мнозина са заявявали, че са го убивали, но той все продължава да се появява. Някои твърдят, че не може да бъде убит. Че ще съществува, докато съществуват равнините. Но… — и погледът на мага се спря върху тримата братя — има и други теории.
Тримата дариха Копринения със стряскащите си многосъставни усмивки. От жадния блясък на очите им кожата на Фурията потръпна. Направиха й впечатление на побъркани.
— Във всеки случай, Копринения знае как да се добере до него — обясни Сторо.
Фурията гледаше от лице на лице. О, богове, не. Риландарас. Човекоядецът. Проклятието на Хенг. Според някои — бог.
— Не, капитане. Не го прави. Ще проклинат името ти в продължение на сто години.
— Ето! — Лис отново посочи с ръка. — Това излиза от най-уравновесената глава сред вас.
Сторо ритна излъскания черен плочник.
— Рел?
Дженабакъзецът не отвърна веднага. Държеше главата си наведена.
— Не ми задавайте въпроси за стратегията — произнесе той най-накрая.
Сторо махна с ръка, хвана единия от прибраните в ножниците мечове на Рел и го разтърси:
— Мисли като тактик.
Вдигане на рамене.
— В този случай няма нищо за обсъждане. Участваме в двубой. Имаме възможност да нараним неприятеля. Трябва да се възползваме от нея.
— За мен това е достатъчно — Сторо направи знак на Копринения да върви към вратата.
— Чакай!
Лис издигна заповедно ръка.
— Тук става нещо повече от това. Сега трябва да говоря като Прорицателка. Забравил ли си, че Риландарас е считан за брат на Трейк? На един от Първите герои? Трейк се възнася като бог на войната, войната идва в Хенг и брат му е освободен? Това съвпадение ли е? Кому точно служим тук — да сте се замисляли върху някоя от тези работи?
От някое време насам върху осакатените устни на тримата Ал се разгъваха широки, диви усмивки. Лудостта, която изглеждаше да искри в очите им, объркваше мисълта на Фурията. Тя погледна настрани и предположи:
— Струва ми се, че това би било от полза на Трейк.
— Или би го отслабило? Той би ли предизвикал брат си? Дали пускаме на свобода съперник за божествеността? И то какъв бог? Забравяш, че Риландарас е враг на човешкия род.
— Той…
— … не е…
— … бог.
— Глупако!
Лис тропна с обутия си в сандал крак и сцепи мраморна плоча с трясък, който отекна като морантска муниция и разлюля Фурията на мястото й. В последвалото смаяно мълчание всички се съвзеха от уплахата си и зяпнаха дебелата жена в парцалива многослойна пола и изцапано муселинено наметало.
— Сетите го почитат вече десет хиляди години!
Сторо потърка с ръка олисяващото си теме и погледна към останалите.
— Добре. Зверството му ще им бъде спестено. Той ще се стовари върху талийските войски. Точно каквото искаме.
— Оставаш непоколебим?
— Да.
Лис придърпа наметалото си и поклати глава.
— Не очаквай помощ от мен.
— Много хубаво. Съжалявам.
Сторо тръгна към изхода. Щом достигна Фурията, изрече:
— Нека проклинат името ми, Фурия, стига едновременно с това да умират.
Наследственият замък на семейството Д’Авиг от Унта гореше в нощта. От прозорците се лееха пламъци и оцветяваха кулата във виещи се сенки. Едноименното градче в подножието му кънтеше от викове и от острото чаткане на копита, докато уикските ездачи грабеха и опожаряваха. Само без клане, каза си Рилиш. Моля те, Господарке, да няма. Нищожния и Пъклената бяха предупредили строго — вземайте, каквото искате, но без убийства. Не че никой нямаше да загине тази нощ. Рилиш бе видял достатъчно грабежи, за да знае, че е неизбежно, понеже разгорещената кръв го искаше. Все пак предупреждението на близнаците трябваше да тежи. Те заплашиха с най-позорното за всеки уикец наказание — смърт чрез удавяне.
С малазанския си отряд Рилиш получи задачата да барикадира кръстопътя на главния път южно от Д’Авиг. Установиха, че е в средата на малко селце. Покрай кръстопътя стърчаха хан, заграждение за добитък и дърводелска работилница. Рилиш веднага нареди на хората да нахвърлят всичко голямо и движимо на пътя. Съзерцаваше светлината на оставения за разграбване замък, взе меха от пояса си, отпи и се отпусна на високия заден лък на седлото. Кракът му туптеше — дивото препускане през хълмовете и в ниското из богатите земеделски земи на Унта отново разкъса току-що излекувания мускул. Огледа се внимателно и пресрещна погледа на сержанта си.