Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Безпомощните младенци и сенилните старци са Божии чеда, и животът им е точно толкова свещен, колкото е моят или вашият.
Гласът му се усили.
— Убийството им е смъртен грях!
Свещеникът вдигна дясната си ръка в юмрук и гласът му разтрепера: — Казвам ви — ако не сторим нищо за тях, ние съгрешаваме толкова, колкото съгрешават и лекарите и
сестрите, които поставят смъртоносните инжекции. Ако мълчим…
Той спря за миг.
— Ако мълчим, и ние сме убийци!
XII
Инспектор Томас Маке беше бесен. Излезе глупак пред суперинтендант Крингелайн и останалите началници. Беше ги уверил, че е прекратил изтичането на информация. Тайната на Акелберг — и другите такива болници на разни места в страната — е запазена, уверяваше ги той. Беше установил тримата смутители, Вернер Франк, пастор Окс и Валтер фон Улрих, и по различни начини ги беше заставил да мълчат.
Въпреки това тайната излезе наяве.
Виновен за това беше някакъв нагъл млад свещеник на име Петер. В момента Петер се намираше пред Маке, гол, привързан за китките и глезените за специално конструиран стол. От ушите, носа и устата му течеше кръв, а гърдите му бяха оповръщани. За устните, зърната на гърдите и члена му бяха закачени електроди. През челото му минаваше хваната за стола лента, която не позволяваше да си счупи врата, докато конвулсиите го разтърсваха. Седналият до свещеника доктор преслуша сърцето му със стетоскоп и погледна скептично. — Не може да понесе още много — съобщи той със спокоен тон. Размирническата проповед на отец Петер бе подета навсякъде. Епископът на Мюнстер, много по-важно духовно лице, бе проповядвал подобни неща и осъди програмата Т4. Епископът се беше обърнал към Хитлер с молба той да спаси хората от Гестапо, като ловко намекваше, че фюрерът не е можел да знае за програмата. Така Хитлер получаваше готово алиби. Проповедта беше отпечатана, копирана и предавана от ръка на ръка из цялата страна. От Гестапо бяха арестували всеки, у когото беше намерено копие, но без резултат. В историята на Третия райх това бе единственият случай на обществен протест срещу каквато и да е мярка на властта. Репресията беше сурова, но от нея нямаше ефект — копията на проповедта продължаваха да се множат, все повече свещеници се молеха за болните, а в Акелберг даже беше проведена протестна демонстрация. Нещата бяха извън контрол.
И Маке щеше да бъде обвинен.
Той се наведе над Петер. Очите на свещеника бяха затворени, той имаше слаб пулс, но беше в съзнание. Инспекторът изкрещя в ухото му:
— Кой ти каза за Акелберг?
Не последва отговор.
Петер беше единствената му сламка. Разследването в градчето Акелберг не доведе до откриването на нещо съществено. На Райнхолд Вагнер разказаха за посещението на две велосипедистки в болницата, но никой не знаеше кои са били; имаше и друга история, за медицинска сестра, която напуснала внезапно и написала писмо, в която заявила, че се жени набързо, но не казала кой бил съпругът. И двете улики не доведоха доникъде. Във всеки случай Маке бе убеден, че такова бедствие не може да бъде дело на няколко момичета. Той кимна на техника зад машината. Човекът завъртя някакво копче. Петер нададе болезнен вик, докато електрическият ток минаваше през тялото му и тормозеше нервните му влакна. Разтресе се като при епилептичен припадък, а косата на главата се изправи.
Операторът изключи тока.
Маке извика:
— Кажи ми името му!
Най-после Петер отвори уста.
Маке се наведе още повече към него.
Свещеникът прошепна:
— Не беше мъж.
— Значи е била жена! Дай ми името!
— Беше ангел.
— Дяволите да те вземат! — и Маке хвана копчето и го завъртя. — Това ще продължава, докато не ми кажеш! — кресна той, а Петер трепереше и викаше. Вратата се отвори. Млад детектив надникна вътре, пребледня и кимна на господин инспектора. Техникът изключи тока и писъците спряха. Докторът се наведе и прегледа сърцето на Петер.
Детективът започна:
— Извинете, господин инспектор Маке, но суперинтендант Крингелайн Ви търси.
— Сега? — ядосано попита Маке.
— Това са нарежданията му.
Инспекторът погледна към доктора, който сви рамене. — Млад е — изкоментира той. — Ще е жив, когато се върнете. Маке излезе от стаята и се качи нагоре в компанията на детектива. Кабинетът на Крингелайн се намираше на първия етаж. Маке почука и влезе. — Проклетият свещеник още не е проговорил — без встъпление започна той. — Трябва ми още време. Крингелайн беше слаб и очилат човечец, умен, но безволев. Късно присъединил се към националсоциализма, той не беше член на елитния СС. Не споделяше ревностния ентусиазъм на Маке. — Не си губете времето да се занимавате повече с този свещеник — заяви той. — Вече не се интересуваме от нито един духовник. Хвърлете ги в концлагери и ги забравете.