Гравитационна дъга [bg]

— Случвало ли ти се е някога, на улицата, да видиш човек, за когото моментално осъзнаваш, че трябва да е Исус Христос. Изобщо не се надяваш това да е той, не забелязваш и не търсиш някаква прилика, а просто знаеш. Спасителят се е завърнал и е тръгнал сред хората, точно както обещават древните легенди… приближаваш го и с всяка крачка увереността ти расте, не забелязваш абсолютно нищо, което да опровергава това първоначално изумление… вече сте съвсем близо и се разминавате, изпадаш в ужас при мисълта, че той може да те заговори… очите ви се вкопчват… потвърдено е. И, което е най-ужасно, той знае. Той прониква в душата ти: всички твои преструвки вече нямат значение…

— Значи… каквото се е случило от първите ти дни в Европа насам, може да бъде описано с фразата на Макс Вебер, почти като „привикване с чара“675.

— Outase — отбелязва Енциан, една от многото думи на херероски за „лайнарска работа“, което в случая е едно голямо току-що цопнато кравешко говно.

Недалеч в скалната ниша Андреас Орукамбе седи пред радиостанция в защитен зелен цвят и с вълнообразна повърхност. Ушите му са закрити от гумени слушалки. Черната Команда предава и приема в 50-сантиметровия диапазон — на тази вълна „Хаваи ІІ“ насочват Ракетата. Кой друг, освен ракетните маниаци, ще прослушва 53-сантиметровия обхват? Черната Команда поне може да бъде сигурна, че ще бъде следена от абсолютно всички конкуренти в Зоната. Емисиите от Бърлогата на Мравоядите започват около 03:00 и продължават до зори. Другите станции на Черната Команда имат собствени разписания. Радиообменът се извършва на херероски език и включване от време на време по някоя дума на немски (което е много лошо, защото обикновено това са технически термини и ценни насочващи подсещания за подслушващите).

Андреас кара второ нощно двучасово дежурство поред, общо взето приема съобщения и отговаря, ако се налага. Излъчването с какъвто и да е предавател е покана за светкавична параноя. Моментално възниква мрежа от антени, хиляди квадратни километри пълни с врагове в техните нощни лагери в Зоната, безлики, подслушват, проследяват. Въпреки че са във връзка един с друг — Черната Команда също опитва да подслушва, когато е възможно — и въпреки че не може да има никакви илюзии относно техните планове за Черната Команда, те все пак се въздържат, за да не бъдат прихванати, и изчакват най-удобния момент, за да нападнат и унищожат напълно всичко… Енциан смята, че те се спотайват докато първата африканска ракета бъде окончателно сглобена и готова за изстрелване: ще изглежда по-добре ако те настъпят срещу действителна заплаха, действително съществуващо оръжие. Междувременно Енциан се старае да поддържа строги охранителни мерки. Тук на централната база това не е проблем: с по-малко от полк ще бъде невъзможно да направят пробив. Но по-навътре в Зоната, в ракетните градчета като Целе, Еншеде и Хахенбург, те могат да ни изтрепят един по един, отначало изтощителна блокада, после съгласувана атака… и накрая остава само да удушат тази обсадена метрополия…