Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Изплю кръв. Ушите й шумяха. После дойде болката. Нямаше сили да се изправи. Върху главата й сякаш се бе стоварил огромен дънер. Чу глас над себе си:
— Лунета, незабавно сложи край на това.
Калан се извърна в снега и видя магьосницата, която бе докоснала, да се уголемява и разпада на парчета. Ръцете й изхвърчаха в различни посоки, това бе всичко, което можа да разпознае в мъглявия облак кръв, където преди миг бе стояла жената.
Калан се отпусна в снега. Не. Не може да се откаже. С мъка се вдигна на колене и извади ножа си. Ботушът на Броган се вряза в стомаха й.
Вдигна поглед към звездите и се опита да си поеме дъх. Не успя. Докато се мъчеше да се пребори за глътка въздух, в тялото й пропълзя вълна от ледена паника. Не биваше да го допуска. Стомашните й мускули се гърчеха в спазми, но така и не успяваше да си поеме дъх.
Броган коленичи край нея и я издърпа нагоре за ризата. Най-после до дробовете й достигна глътка въздух, тя се закашля и загърчи.
— Най-сетне — прошепна той. — Най-сетне се сдобих с наградата на наградите — най-скъпата любимка на Пазителя, самата Майка Изповедник. О, представа нямаш колко съм мечтал за този миг. — Той я зашлеви през лицето с опакото на ръката си. — Ни най-малка представа.
Калан продължаваше да се бори за въздух, Броган изтръгна ножа от ръката й. Тя положи усилие да остане в съзнание. Ако иска да мисли, ако иска да се бори, трябва да остане в съзнание.
— Лунета!
— Да, генерале мой. Бъда тук.
Калан усети как някой раздира грубо ризата й и копчетата изхвръкват. Едва успя да помръдне крайниците си. Броган отметна ръцете й встрани. Калан не можеше да ги повдигне, бяха твърде тежки.
— Най-важното, Лунета, трябва да я вземем, преди да се е възстановила силата й. После ще разполагаме с всичкото време на света, за да я разпитваме, след което ще дойде време да плаща за престъпленията си.
Облян в лунна светлина, той се наведе към Калан, подпря коляно в стомаха й. Тя отново зяпна за въздух, но само след миг чу неистовия си крясък — бруталните му пръсти бяха докопали лявото й зърно.
Ножът се вдигна в другата му ръка.
С широко отворени очи Калан видя как нещо бяло и невидимо претичва пред усмивката на Броган. На лунната светлина блесна триостър нож, зад него се мерна безкръвно лице. Калан, както и Броган извърнаха очи и видяха над тях два сбърза.
— Пусссни я — изсъска единият — или ссси мъртъв.
Щом Броган изпълни заповедта, Калан покри с ръка пронизващата болка в гърдата си. Очите й се разводниха от силата на агонията. Това поне изми кръвта в тях.
— Какво бъде това — изръмжа Броган. — Тя бъде моя. Създателят иска нейното наказание!
— Ще правиш каквото иссска пътешессственикът по сссънищата или ссси мъртъв.
Броган килна глава на една страна.
— Той ли го иска?
Сбързът изсъска в потвърждение.
— Не разбирам…
— Подлагаш под сссъмнение?
— Не. Не, разбира се, че не. Ще бъде както кажеш.
Калан се страхуваше да се изправи, тайно се надяваше сбързовете да наредят на Броган да я пусне. Генералът се изправи и отстъпи.
Друг сбърз донесе Ейди и я пусна на земята до Калан. Докосването на чародейката до ръката на Калан й каза без думи, че старицата е добре, макар посинена и изранена. Ейди обгърна раменете й с ръка и й помогна да седне изправена.
Всичко в Калан пулсираше. Челюстта, ударена от Броган, я болеше, свиваше я стомахът, челото й пареше. В очите й продължаваше да се стича кръв.
Единият сбърз избра два обръча от цяла връзка, висяща на китката му и ги хвърли на магьосницата в цветните дрипи — Лунета, както я бе нарекъл Броган.
— Другата е мъртва. Сссега ще трябва да го направиш ти.
Лунета взе обръчите със смутено лице.
— Да направя какво?
— Да използваш дарбата ссси, за да сссложиш това около вратовете им. Ссега ще можем да ги контролираме.
Лунета натисна едната яка и тя се отвори. Това явно я изненада, дори зарадва. Протегна ръце и се наведе над Ейди.
— Моля те, сестро — прошепна Ейди на родния си език. — Аз бъда от твоята родина. Помогни ни.
Лунета спря, взря се в очите на Ейди.
— Лунета! — срита я Броган в гърба. — Побързай. Изпълни желанието на Създателя.
Лунета щракна металната яка около врата на Ейди, после се надвеси над Калан и направи същото. Калан примигна невярващо на детската усмивка, която й прати магьосницата.
След като Лунета се изправи, Калан посегна и опипа яката. На лунната светлина й се стори, че я разпознава, но се съмняваше. Сега, когато я опипа и не откри ключалка, вече беше сигурна — Рада’Хан, същата като тази, която Сестрите на светлината поставиха на врата на Ричард. Калан знаеше, че онези магьосници използват яката, за да го контролират. Сега сигурно щеше да е същото: ще контролират силата на двете. Изведнъж я достраша, че след няколко часа силата й няма да се върне.