Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Стигнаха до каретата и видяха Ахерн, с опряно в гърдите му острие на сбърз. Беше казал на Калан, Ейди и Орск да слязат от каретата на завой, за да се опита той да отклони вниманието на преследвачите им. Смела, храбра постъпка, в крайна сметка завършила с провал.
Калан изведнъж почувства облекчение, че бе изпратила останалите към Ебинисия, според плана. Бе заръчала на Джебра да се грижи за Сирила, а войниците трябваше да съживят столицата на Галеа от пепелта. Сестра й си бе у дома. Ако Калан умре, Галеа ще има своя Кралица.
Ако не бяха тръгнали, младите мъже щяха да бъдат изкормени до един от сбързовете — тези кошмарни същества. Както бе свършил Орск.
Заболя я за Орск, в следващия миг някой я блъсна в каретата. След малко вътре влетя и Ейди. Калан дочу кратък разговор, после се появи Лунета и седна срещу Калан и Ейди. До нея се настани един сбърз. Мънистените му очи не се отделяха от двете. Калан загърна ризата си и пак се опита да изчисти кръвта от очите си.
Отвън продължаваха да говорят. През прозореца тя мярна Ахерн, който, с опрян в гърба нож, се качи на мястото си. До него седнаха мъжът в червено наметало и един сбърз.
Калан усети, че краката й треперят. Къде ги водят? Толкова е близо до Ричард. Стисна зъби, преглътна писъка си. Не е честно. Усети по бузата й да се търкулва сълза.
Ръката на Ейди се плъзна по крака й и от лекото докосване Калан се почувства по-добре, успокоена.
Сбързът се наведе към тях, цепката на устата му се разтегна в нещо като мрачна усмивка. Вдигна триострия нож в лапата си и леко го завъртя пред очите им.
— Опитайте сссе да изззбягате, и ще ви разззцццепя до ссстъпалата. — Килна встрани гладката си глава. — Ясссно?
Калан и Ейди кимнаха.
— Отворите ли ссси уссстата — добави той, — ще ви раззцццепя и еззиците.
Те пак кимнаха.
Сбързът се обърна към Лунета.
— Използвай дарбата си и чрез яката запечатай сссилата им. Както ти показззах. — Той допря лапа до челото на Лунета. — Ясссно?
Лунета се усмихна.
— Да. Разбирам.
Калан чу Ейди да изпъшква и в същия миг нещо стегна и нейните гърди. На мястото, където винаги бе чувстала силата си. Отчаяна се запита дали ще я усети отново някой ден. Спомни си безбрежната празнота, която почувства, щом онзи Келтонски магьосник се опита да я раздели от силата й. Знаеше какво да очаква.
— Тя кърви — каза сбързът на Лунета. — Трябва да я излекуваш. Братът по кожа няма да е доволен да я види наранена.
Калан чу плющене на камшик, Ахерн подсвирна. Каретата се понесе напред. Лунета се наклони над раната на Калан.
Добри духове, къде я водят?
Четиридесета глава
Ан нададе пронизителен вик, очите й залютяха от сълзи. Отдавна бе нарушила обещанието си да не плаче с глас. Кой друг освен Създателя ще я чуе, кой ще го е грижа?
Валдора повдигна оцапания с кръв нож.
— Боли ли? — На устните й се появи беззъба усмивка, чу се кискане. — Как ти харесва, когато някой друг избира какво ще се случи с теб? Точно това направи ти с мен. Избра смъртта ми. Отказа ми живот. Живота, който бих могла да имам в Двореца. Сега можех да съм все още млада. Ти избра да ме оставиш да умра.
Ан подскочи, щом усети острието на ножа между ребрата си.
— Попитах те нещо, Прелате. Как ти харесва?
— Предполагам не повече, отколкото на теб.
Беззъбата усмивка се върна.
— Доообре. Искам да усетиш болката, с която живях през всичките тези години.
— Дадох ти живот като на всички останали. Живот, който да устройваш сама. Оставих те с онова, с което те е дарил Създателят, както всеки друг, който идва на тоя свят. А можех да те кача на ешафода.
— За това, че съм хвърлила заклинание! Та аз съм магьосница! С това ме е дарил Създателят и аз го използвах!
Макар да знаеше, че е безсмислено да спори, го предпочиташе пред това Валдора безмълвно да върти ножа из тялото й.
— Използва дареното ти от Създателя, за да отнемеш на другите онова, което не биха ти дали доброволно. Открадна чувствата им, сърцата им, животите им. Нямаше право. Погълна отдадеността им като дребни сладки. Прилъгваше ги при себе си, след това ги изхвърляше и избираше нова жертва.
Ножът отново се забоде.
— А ти изхвърли мен!
— Колко живота съсипа? Беше съветвана, предупреждавана, наказвана. Въпреки това продължаваше. Едва след като опитахме всичко, бе изхвърлена от Двореца на пророците.
Раменете на Ан се разтърсиха от тъпа болка. Беше разчекната гола на дървена маса, ръцете й бяха вързани с магия на единия край, глезените й — на другия. Заклинанието се врязваше в плътта й по-жестоко от грубо конопено въже. Беше по-безпомощна от агне на заколение.