Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Като прочете тези редове, Лоренца замълча. Балзамо, чието чело се беше прояснило, докато Лоренца четеше, взе обратно писмото.

— Странно писание! — каза той. — Ще ми платят скъпо за това! Шоазьол не можа да бъде свален от цяла армия неприятели и от цял куп интриги, а ето, че гибелното дихание на една жена, галейки го, всъщност го премазва. Да… Ние гинем заради предателството и слабостта на жените… Ако случайно имаме сърце, а в него има макар и една по-чувствителна струна, ние сме загубени.

Изговаряйки тези думи, Балзамо гледаше с безкрайна нежност тръпнещата под погледа му Лоренца.

— Вярно ли е онова, което си мисля? — попита той.

— О, не, не е вярно! — възрази тя с жар. — Виждаш много добре, че те обичам прекалено много, за да се опитам да ти навредя, както постъпват всички жени без разум и сърце.

Балзамо остави ръцете на неговата очарователна вълшебница да го прегърнат. Внезапно звънецът на Фриц прокънтя два пъти по два пъти.

— Двама посетители! — промълви Балзамо.

Силен тревожен звън сложи край на съобщението на Фриц.

Като се освободи от ръцете на Лоренца, Балзамо излезе бързо от стаята, оставяйки все още спящата млада жена. По пътя надолу той срещна куриера, който очакваше заповедите на господаря.

— Какво да правя с писмото? — попита куриерът.

— Предай го на посочения адрес. Какво нещастие, че не мога да задържа подобно писание! — каза Балзамо. — И най-вече колко жалко, че не мога да го предам по сигурни ръце на краля!

Фриц се появи.

— Кой дойде? — попита го Балзамо.

— Една жена и един мъж.

— Познаваш ли ги?

— Не.

— Жената млада ли е?

— Млада и красива.

— А мъжът?

— На шестдесет или шестдесет и пет години.

— Къде са?

— В салона.

Балзамо влезе в салона.