Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Хиляди почитания, госпожо графиньо — поздрави той.

— Как, вие ли сте, кардинале?

— Самият аз.

— И как се случи това нещастие?

— О, не ми говорете за това, госпожо! Единствено заради негодника — кочияша, когото накарах да домъкнат чак от Англия! Казах му да пресече напряко гората, за да настигна ловците, а той изви така рязко, че ме обърна и на всичко отгоре счупи най-хубавата ми карета.

— Не се оплаквайте, кардинале — каза графинята. — Ако кочияшът беше французин, щеше да ви счупи врата или най-малкото ребрата.

— Наистина, госпожо, карате ме да се срамувам.

— Качете се, принце, качете се.

— Не искам да ви притеснявам!

Херцогът вече беше освободил мястото в дъното и се беше преместил на предната седалка. Кардиналът започна да се пазари да седне той на неговото място, но херцогът остана непреклонен. Скоро конете на графинята наваксаха изгубеното време.

— Извинете, монсеньор — каза графинята, — но нима Ваше високопреосвещенство е започнал да ходи на лов?

— О, не, госпожо. Отидох във Версай, където исках да изкажа почитанията си на Негово величество, и разбрах, че е на лов. Понеже работата, за която исках да му говоря, не търпи отлагане, хукнах след него. Но заради този проклет кочияш не само ще изпусна възможността кралят да ме изслуша, но няма да мога да отида на срещата си в града.

— Виждате ли, госпожо — каза херцогът, като се смееше, — монсеньор казва нещата направо и ясно. Признава пред вас, че има среща.

— Която, повтарям, ще пропусна — възрази Негово високопреосвещенство.

— Нима един Роан, един принц, един кардинал пропуска нещо? — попита графинята.

— Да, освен ако не стане чудо.

Херцогът и графинята се спогледаха. Думата „чудо“ им напомни нещо, за което бяха разговаряли наскоро.

— Бога ми, принце — каза графинята, — понеже заговорихте за чудеса, ще ви призная, че съм много щастлива да срещна духовно лице, защото искам да ви попитам дали вярвате в тези неща.

— Но нали знаете, госпожо — обади се, смеейки се, Ришельо, — за Негово високопреосвещенство се говори, че е във връзка с духове — това не отговаря на религията.

— Не, но сигурно е твърде удобно — каза графинята.

— И какво видяхте, принце?

— Заклел съм се да пазя тайна.

— Но ако сте обещали да пазите тайна за магьосническите действия, може би не сте обещали да пазите в тайна името на магьосника?

— Не.

— В такъв случай, принце, искам да ви кажа, че херцогът и аз излязохме, за да търсим един магьосник!

— О, тогава ще ви дам моя.

— И как се казва?

— Граф Дьо Феникс.

Госпожа Дю Бари и херцогът се спогледаха пребледнели.

— Ама че странна работа! — казаха те едновременно.