Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Колко? — попита графинята.
— Ами поне двеста-триста луидора.
— Виждате ли, херцог — заяви графинята, като се обърна към Ришельо, — че се налага да плащам военни разноски.
— О, но това просто означава, че влизате във война, графиньо. Сей днес, за да пожънеш утре.
Графинята сви рамене, отиде до едно скринче, отвори го и извади оттам пълна шепа с банкноти, които подаде на Жан, без дори да ги преброи. Той ги пъхна в джоба си, като въздъхна дълбоко. После стана от софата, протегна се като човек, съсипан от умора, и се разходи из стаята.
— Ето — промърмори той, като посочи към херцога и графинята, — тези хора ще се забавляват на лова, а аз ще препускам към Париж. Те ще съзерцават красиви жени и изискани благородници, докато аз ще зяпам омразните лица на вестникарските драскачи. Не, наистина, аз не съм нищо повече от едно домашно куче.
— И забележете, херцог — каза графинята, — че той изобщо няма да се занимава с нас. Ще даде половината пари на някоя развратница, а останалото ще проиграе на комар в някой игрален дом. Ето какво ще стори, а надава вой, нещастник такъв! Хайде, Жан, вървете си, ужасявате ме.
Жан опразни съдържанието на три бонбониери и го натъпка в джобовете си, открадна от етажерката една китайска статуетка с очи от диаманти и потегли, като си придаваше важност, подканян от нетърпеливите подвиквания на графинята.
Часовникът удари.
— Дванадесет и половина е, графиньо — каза херцогът. — За щастие вие сте почти облечена. Покажете се за малко на чакащите придворни, които ще помислят, че има слънчево затъмнение, и да се качваме бързо в каретата. Знаете ли къде ще се проведе ловът?
— Вчера се уговорихме с Негово величество, че ще отидем в гората на Марли, а освен това и че пътьом ще ме вземат оттук.
— Госпожо, вчера писах на моя племенник, който, ако предчувствията ми не ме лъжат, трябва да е вече на път.
— И вие разчитате на него?
— Ех, госпожо, той е пълен с идеи.
— Няма значение, твърде много сме загазили. Кралят щеше да отстъпи, ако не изпитваше ужасен страх от съдебните процеси. И в края на краищата аз се страхувам, че той няма да се съгласи никога да пожертва господин Дьо Шоазьол.
— Искате ли да говоря с вас откровено, графиньо?
— Разбира се.
— Е, добре. Аз също се страхувам, че той няма да го стори. Ще ни изиграе стотина подобни номера като вчерашния, Негово величество е толкова изобретателен! А вие, графиньо, няма да поемете риска да изгубите любовта му заради едно безсмислено упорство. За да бъде отстранен, трябва да се случи чудо.
— Да, чудо — повтори Жана.
— Но за нещастие хората вече не правят чудеса.
— Не! — възрази графинята. — Аз познавам един човек, който все още прави чудеса.
— Познавате човек, който прави чудеса ли, графиньо?
— Бога ми, да!
— Охо… И какво чудо е направил? Разкажете ми едно от тях, за да го преценя.
— Херцог — каза госпожа Дю Бари, като се приближи до Ришельо и неволно понижи глас, — този човек ме срещна преди десет години на площад „Луи XV“ и ми предрече, че ще стана кралица на Франция.
— Наистина, това е чудо. Може би този човек ще ми предскаже, че ще умра като пръв министър на Франция.
— Възможно е…
— О, не се съмнявам. И как се казва този човек?
— Името му няма да ви каже нищо.
— Но как да го намерим?
— Той има две имена.
— Да караме подред — кое е първото от тях?
— Граф Дьо Феникс.
— Как, нима става въпрос за мъжа, когото вие ми показахте в деня на представянето ви?
— Точно така.
— За пруския офицер? О, в такъв случай не вярвам. Всички магьосници, които съм познавал, имаха имена, завършващи на „и“ или „о“.
— Какво съвпадение, херцог! Второто му име завършва на „о“, както се харесва на вас.
— И кое е то?
— Жозеф Балзамо.
— Но в края на краищата няма ли никакъв начин да го откриете?
— Ще положа усилия, херцог. Мисля, че познавам един човек, който би могъл да го намери.
— Браво! Но побързайте, графиньо! Вече е дванадесет и петнадесет.
— Готова съм! Повикайте каретата ми!
Десет минути по-късно, седнали един до друг в каретата на графинята, госпожа Дю Бари и херцог Дьо Ришельо препускаха, за да настигнат ловното шествие.
82.
В търсене на магьосника
По пътищата из гората в Марли, където кралят ловуваше, се бе струпала дълга върволица от карети. Това беше следобедният лов на краля. По време на лова пускаха в три различни часа на деня няколко сърни, та да може кралят в зависимост от мястото, където се намира, да се отзове на близък или далечен рог, известяващ къде е дивечът.
Този ден Негово величество беше заявил, че ще ловува до четири часа. От всичкия дивеч бяха избрали една сърна, пусната на обед, и разчитаха, че тя ще стигне до него. Госпожа Дю Бари от своя страна пък разчиташе да следва толкова неотлъчно краля, както той беше решил да преследва сърната.