Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Графиньо! Цената е твърде висока. Още повече че това писмо… ще ви го дам аз, при това безплатно.

Като каза тези думи, Балзамо извади от джоба си сгънат на четири лист.

— Какво е това? — попита графинята, като разкъсваше листа с очи.

— Да, какво е това? — попита херцогът.

— Писмото, което вие искахте.

И графът прочете на удивените си слушатели, които пазеха дълбоко мълчание, вече добре познатото на нашите читатели писмо. Докато траеше четенето, графинята разтваряше широко очите си и на моменти губеше самообладание.

— По дяволите! Това е клевета! — прошепна Ришельо, щом Балзамо свърши.

— О, графе! — промълви госпожа Дю Бари.

— Добре, аз ви давам съвет, който вие, изглежда, не разбирате. Изказвате пред мен желанието си да съборите господин Дьо Шоазьол и търсите начини как да го сторите. Аз ви предлагам един начин, но вие не го одобрявате. Давам ви и доказателство в ръцете, а вие проявявате недоверие?

Балзамо впи очите си в господин Дьо Ришельо с толкова особено изражение, че по вените на графинята премина тръпка, а скептикът егоист, наречен херцог Дьо Ришельо, усети лек хлад по тила и в сърцето си.

— И така, господин херцог, госпожо графиньо, ще чуете за доказателство един глас. На какъв език искате да говори?

— На френски, ако обичате! — каза графинята. — Аз не знам друг език и ако говори на чужд език, ще ме изплашите.

С наведена глава Балзамо отиде към вратата, която, както знаем, водеше към малкия салон, а той, спомняме си, имаше излаз към стълбата.

— Позволете да ви затворя тук — каза той, — за да не сте твърде на показ.

Графинята пребледня, приближи се към херцога и здраво хвана ръката му. Балзамо почти стигна до вратата, която водеше към стълбата, и протегна ръце към мястото, където се намираше Лоренца. След това, като говореше на арабски, произнесе с кънтящ глас няколко думи. Преведени на простонароден френски, те означаваха следното:

— Приятелко! Чувате ли ме? Ако ме чувате, дръпнете шнура на звънеца и позвънете два пъти.

Балзамо изчака да види ефекта от думите си върху херцога и графинята. Те бяха отворили широко очи и наострили уши, но не можеха да разберат какво казва графът. Звънецът ясно отекна два пъти. Графинята скочи от стола, а херцогът избърса челото си с кърпичка.

— Щом ме чувате — продължи на същия език Балзамо, — натиснете мраморното копче, всъщност дясното око на лъва от скулптурата на камината. Плочата ще се отвори. Минете оттам, прекосете моята стая и слезте по стълбите. Елате в стаята, съседна на помещението, в което се намирам аз.

Миг по-късно шум, лек като неуловим полъх на вятър, наподобяващ витаене на призрак, предупреди Балзамо, че заповедите му са били разбрани и че са вече изпълнени.

— Какъв е този език? — попита Ришельо, като си придаваше спокоен вид. — Езикът на кабалистиката ли?

— Да, господин херцог, обичайният за викане на духове език.

— А дойде ли висшият дух или свръхестественото същество?

Балзамо протегна ръка към драперията, закриваща вратата на съседната стая.