Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— О! Не се учудвайте на такива дребни неща, госпожо! — каза Балзамо. Той виждаше, че госпожа Дю Бари и Ришельо са неспокойни и отгатваше причината и без магьосническите си способности.

— Ще съм възмутен, ако не кажете как да се излекуваме — каза маршалът.

— От болестта, която ви мъчи ли?

— Да, от болестта Шоазьол.

— Готов съм да ви служа с всички сили, госпожо. Но преди това бих искал да зная дали господин херцогът не е нахвърлил някой и друг план, преди да дойде тук.

— Признавам, графе… Честна дума, очарователно е да имаш на разположение магьосник, към когото можеш да се обръщаш с „господин графе“.

Балзамо се усмихна.

— Хайде — поде той, — бъдете искрен.

— Кълна се в честта си, точно това правя — заяви херцогът.

— Искате да се посъветвате с мен, така ли?

— Точно така.

— Ах, лицемер — прошепна графинята. — Той не ми каза нищо за това.

— Това можех да кажа само на господин графа, при това на ухо — отговори маршалът.

— О, но аз умирам от любопитство. Хайде, кажете и на мен, маршале! Имам руж и червенината ми няма да се забележи.

— Е, добре, ето какво — поде отново той. — Ами като се отнася до Негово величество и няма да се хареса на госпожата, как да го кажа?

— Колко убийствено бавен е този човек! — възкликна графинята.

— Тогава ще рискувам. Тъжно е човек да каже такова нещо, но… Негово величество вече не може да доставя удоволствие. Простете ми, графиньо. Констатацията не е моя, а на госпожа Дьо Ментьонон.

— В тези думи няма нищо, което да ме обижда, херцог! — заяви госпожа Дю Бари.

— Толкова по-добре! Хиляди пъти по-добре! Няма от какво да се притеснявам. Е, господин графе, ще трябва да му намерим някой чудотворен еликсир…

— Аз имам такъв — довърши Балзамо. — И този еликсир ще трябва да възвърне способността му да се забавлява. Ех, господин херцог! Това е лесно!

— Лесно?! Чувате ли го, госпожо? Тези магьосници не се съмняват в нищо.

— Защо да се съмнявам, когато се отнася до нещо съвсем просто — да се докаже на краля, че господин Дьо Шоазьол го е предал… От гледна точка на Негово величество, разбира се, тъй като господин Дьо Шоазьол не смята, че върши предателство с постъпките си.

— А какви са неговите постъпки?

— Знаете ги така добре, както и аз, госпожо — той поддържа бунта на Съда срещу кралската власт. При това със свои хора, които окуражава, обещавайки им, че няма да бъдат наказани.

— Но кои са тези хора? Ето нещо, което би трябвало да узнаем.

— Ще повярвате ли, че например госпожа Дьо Грамон замина единствено за да насърчава лудите глави и за да задушава гласовете на по-страхливите?

— Да, но кралят не вижда в това заминаване нищо друго освен доброволно оттегляне. А как да му докажем, че това пътуване има и други цели освен привидната?

— Като обвините госпожа Дьо Грамон.

— О, ако ставаше въпрос само да се обвинява, графе… — намеси се херцогът.

— За съжаление трябва обвиненията да се докажат! — каза графинята.