Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Малът дойде при тях и смаяният му поглед срещна изпълнените с не по-малко удивление очи на Калам. Явно дори те не знаеха колко добре информиран е сержантът им.
Дужек продължи:
— Черните моранти са готови за поход, но е само показно, колкото да ги разкараме от града. Та какво очакваме ли, приятелю? Равновесието на света е във вашите ръце, в Даруджистан. Ако Лорн и Онос Т’уулан успеят да пуснат Тирана да се развихри, можеш да си сигурен, че ти и твоят взвод сте в списъка на жертвите. По същество, ето каквото очакваш: готови сме да действаме. Самият Тайсхрен ще ускори събитията, като обяви за разформироването на Мостоваците — идиот с идиот. Е, чакам.
— Върховен юмрук — започна Уискиджак, — капитан Паран успя. Сега седи срещу мен на масата. Версията му е, че Опонн действа чрез меча си, не чрез него. — Погледна капитана в очите. — Аз му вярвам.
— Капитане? — обади се Дужек.
— Да, Върховен юмрук?
— Ток помогна ли ти?
Паран трепна.
— Той даде живота си за това, Върховен юмрук. Куклата Хеърлок ни направи засада, хвърли Ток в… в някакъв процеп или нещо такова.
Последва тишина, след което Дужек заговори дрезгаво:
— Неприятно ми е да го чуя, капитане. Повече, отколкото си представяш. Баща му… Все едно, достатъчно за това. Продължавай, Уискиджак.
— Все още нямаме успех в контакта с местната Гилдия на убийците, Върховен юмрук. Минирали сме пресечките обаче. Тази нощ ще обясня всичко на хората си. Остава въпросът какво да правя с капитан Паран.
— Ясно — отвърна Дужек. — Капитан Паран?
— Да, сър?
— Стигнахте ли до някакви заключения?
Паран погледна Уискиджак и каза:
— Да, сър. Така мисля.
— Е? Какъв е вашият избор, капитане?
Той прокара пръсти през косата си и се отпусна в стола.
— Върховен юмрук — бавно заговори Паран, — Тайсхрен уби Татърсейл. — „И се провали, но тази тайна ще я запазя за себе си.“ — Планът на адюнктата включваше да измени на думата си към мен и вероятно да убие и мен междувременно. Но, признавам, това стои на второ място в сравнение с извършеното от Тайсхрен. — Вдигна глава и срещна твърдия поглед на Уискиджак. — Татърсейл се погрижи за мен, и аз за нея след онази Хрътка. Това… това означаваше нещо, Върховен юмрук. — Изправи се. — И така, доколкото разбирам, намерението ви е да се опълчите на императрицата. Но след това какво? Можем ли да се противопоставим на стоте легиона на императрицата с нашите десет хиляди души? Нима ще обявим независимо кралство и ще чакаме императрицата да ни използва за назидание? Трябват ми повече подробности, Върховен юмрук, преди да реша дали да се присъединя към вас. Защото, сър, аз искам възмездие.
— Императрицата губи Дженабакъз, капитане — отговори Дужек. — Докато малазанската морска пехота пристигне, за да подсили кампанията, всичко вече ще е приключило. Пурпурната гвардия дори няма да им позволи да дебаркират. Очаквайте Натилог да се вдигне, а след него и Дженабарис. Съюзът с Морант скоро ще изгуби силата си… макар че, опасявам се, за това не мога да ви дам подробности.
— Моите планове ли, капитане? — продължи той. — Може би ще ви прозвучат нелепо, защото нямам време за обяснения. Но ние се подготвяме да включим в играта нов играч — някой, който е съвсем извън всичко досега и който е адски гаден. Нарича се Пророка на Панион и в този момент подготвя армиите си за свещена война. Искате възмездие? Оставете Тайсхрен на близките му врагове. Колкото до Лорн, тя е изцяло ваша, стига да можете да се справите. Нищо повече не мога да ви предложа, капитане. Можете да откажете. Никой няма да ви убие заради това.
Паран заби поглед в ръцете си.
— Искам да знам кога Върховен маг Тайсхрен ще получи това, което си е заслужил.
— Съгласен.
— Добре, Върховен юмрук. Колкото до сегашното положение на нещата обаче, бих предпочел сержант Уискиджак да запази командването на взвода.
Дужек попита с лека насмешка:
— Уискиджак?
— Съгласен — отвърна сержантът и се усмихна на Паран. — Добре дошъл в строя, капитане.
— Друго? — попита Дужек.
— Ще говорим, след като всичко приключи — каза Уискиджак. — До скоро, Върховен юмрук. И успех.
— Успех, Уискиджак.
Нишките светлина загаснаха. Веднага щом изчезнаха, Калам викна на сержанта:
— Кучи син такъв! Фидлър ми каза, че Дужек не искал и дума да чуе за бунт! Не само това, Върховният юмрук ти казал да си тръгнеш след мисията!
Уискиджак сви рамене и прибра странното изделие от масата.
— Нещата се променят, ефрейтор. Когато Дужек получи от адюнктата новината за подкрепленията догодина, стана очевидно, че някой полага усилия Дженабакъзката кампания да завърши с пълен провал. Е, дори Дужек не би търпял това. Очевидно плановете трябваше да се ревизират. — Той погледна Паран в очите. — Съжалявам, капитане, но Лорн трябва да живее.