Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
Елънд вече наистина не знаеше какво да каже.
— Сякаш се мислеше за бог — продължи Вин шепнешком. — Да отнема живот, да дава живот, както и когато той реши. Не искам да съм като него, Елънд. Но сякаш всичко ме тласка в тази посока.
— Аз мисля, че… — „Ти не си като него“ — му се искаше да й каже. Вярно бе, но думите не излязоха. Останаха да кънтят в него.
Той притисна Вин към гърдите си.
— Вин, ще ми се да знаех правилните думи — прошепна. — Като те гледам как се измъчваш, ми се къса сърцето. Искам да поправя нещата, но не зная как. Кажи ми какво да направя. Кажи ми как да ти помогна!
Отначало тя се съпротивяваше на прегръдката му, но после въздъхна, отпусна се и се притисна към него.
— Не можеш да ми помогнеш — каза тихо. — Трябва да се справя сама. Трябва… да взема някои решения.
— Зная, че ще са правилни, Вин.
— Ти дори не знаеш какво ще решавам.
— Няма значение — каза той. — Не мога да ти помогна, след като дори не успях да задържа трона. Ти си сто пъти по-способна от мен.
Тя го стисна за ръката.
— Не говори така. Моля те.
Той се намръщи, доловил напрежението в гласа й, но кимна.
— Добре. Но каквото и да стане, Вин, искам да знаеш, че ти вярвам. Взимай си решенията — аз ще те подкрепя.
Тя кимна и се отпусна в обятията му.
— Мисля… че ще трябва да се махна от Лутадел.
— Да се махнеш от Лутадел? Къде ще отидеш?
— На север — отвърна тя. — В Терис.
„Това ли заслужих след всички тези мъки? — помисли си той отчаяно. — Нима я изгубих?“
Но от друга страна, нали току-що й бе казал, че ще подкрепи всяко нейно решение.
— Вин, щом смяташ, че трябва да заминеш, направи го.
— Ако замина… ще дойдеш ли с мен?
— Сега?
Вин кимна и потърка брадичка в гърдите му.
— Не — отвърна той след кратък размисъл. — Не мога да изоставя Лутадел, докато армиите са отвън.
— Но градът те отхвърли.
— Зная — въздъхна той. — Въпреки това… не мога да ги изоставя. Те ме отхвърлиха — но не и аз тях.
Вин кимна отново, сякаш знаеше, че отговорът му ще е такъв.
Елънд се усмихна.
— Ама че каша, нали?
— Безнадеждна — потвърди тя и се отдръпна от него. Изглеждаше страшно уморена.
Елънд чу стъпки отвън. Миг по-късно ОреСюр пъхна глава при тях и каза:
— Ваше величество, стражниците са обезпокоени. Търсят ви.
Елънд кимна, измъкна се в коридора, обърна се и подаде ръка на Вин. Тя я пое, последва го и изтупа дрехите си — беше както винаги с блуза и панталон.
„Дали някога отново ще я видя с рокля?“ — зачуди се той.
— Елънд — каза тя и извади нещо от джоба си. — Вземи. Ако искаш, можеш да го продадеш.
И пусна в шепата му метално топче.
— Атиум? — попита той учудено. — Откъде го имаш?
— От един приятел.
— Не го ли използва снощи? Когато се би с войниците?
— Не — отвърна Вин. — Погълнах го, но в края на краищата не ми потрябва и накрая го повърнах.
„В името на лорд Владетеля! — помисли си Елънд. — Не предполагах, че може да има атиум. Какво ли щеше да направи, ако го бе разпалила?“ Той я погледна.
— Според някои доклади в града е имало и друг Мъглороден.
— Да. Зейн.
Елънд й върна топчето.
— В такъв случай го задръж. Може да ти потрябва, когато се биеш с него.
— Съмнявам се — отвърна унило Вин.
— Въпреки това нека е у теб — настоя Елънд. — Това топче струва цяло малко състояние — а на нас сега ни е нужно голямо състояние, за да променим нещата. Пък и кой ще го купи? Ако го използвам, за да подкупя Страф или Сет, те само ще се преизпълнят с увереността, че разполагам с по-големи количества атиум.
Вин кимна, после погледна ОреСюр и каза:
— Прибери го. Достатъчно голямо е, та някой друг аломант да го Притегли от мен.
— Ще го пазя като живота си, господарке — обеща ОреСюр.
45.
Зная какво съм запомнил. Зная какво повтарят сега другите Светоносци.
— Героят на времето не може да е терисец — заяви Тиндуил, докато си отбелязваше нещо на поредния лист.
— Това вече го знаем — рече Сейзед. — От дневника.
— Да — потвърди Тиндуил. — Но заключението на Аленди е само препратка от някакво пророчество. Открих къде е било цитирано самото пророчество.
— Наистина? — попита развълнувано Сейзед. — Къде?
— В биографията на Хелентион — отвърна Тиндуил. — Един от последните от Съвета на Кхлениум.
— Напиши ми го — каза Сейзед и доближи стола си до нейния. Докато чакаше, очите му взеха да се затварят и съзнанието му се замъгли от непосилната умора.
„Не заспивай! — заповяда си той. — Не ни остава много време. Напротив…“