Кладенецът на възнесението

— Да… — каза той бавно. — Отлична находка, Тиндуил. — И сложи ръката си върху нейната.

— Може би — отвърна тя. — Макар че не ни казва нищо ново.

— Въпреки това смятам, че този текст може да се окаже много важен — продължи Сейзед. — Вярващите често формулират мислите си много внимателно.

— Особено когато става въпрос за пророчества — рече Тиндуил и смръщи замислено вежди. Не обичаше да говори за суеверия и религии.

— А си мислех, че си се отървала от тези предразсъдъци — подхвърли Сейзед.

— Аз събирам информация, Сейзед — отвърна тя. — Заради онова, което ни казва за хората и за уроците на миналото. Но имам конкретна причина да изучавам историята в противовес на теологията. Не одобрявам вечните лъжи.

— На това ли смяташ, че ни учи религията? — попита той учудено.

— Донякъде — призна тя. — Сейзед, какъв смисъл да учиш хората да очакват боговете на мъртвите? От такава религия живите нямат полза, а ето, че и пресказанията им сега са се превърнали в прах.

— Религиите са израз на надеждата — възрази Сейзед. — А надеждата дава на хората сила.

— Значи ти също не си вярващ? — попита Тиндуил. — Опитваш се да дадеш на хората нещо, в което да вярват, нещо, с което да се залъгват?

— Не бих го нарекъл точно така.

— Нима искаш да кажеш, че боговете, за които говориш, съществуват?

— Аз… мисля, че те заслужават да не бъдат забравени.

— А пророчествата? — попита Тиндуил. — Виждам научната стойност на това, което правим — като хвърляме светлина върху факти от миналото, се опитваме да помогнем на сегашните си проблеми. Но всички тези пророчества за бъдещето по своята същина са глупави.

— Не бих казал — заяви Сейзед. — Религиите са обещания — обещания, че съществува нещо, което ни гледа и насочва. Пророчествата, следователно, са естествено продължение на надеждите и желанията на хората. И съвсем не са глупави.

— Значи и твоят интерес е чисто академичен?

— Не съм сигурен.

Тиндуил го погледна втренчено и се намръщи.

— Ти вярваш, нали? Вярваш, че това момиче е Героят на времето.

— Още не съм решил.

— Сейзед, как може въобще да си помислиш нещо подобно? — попита Тиндуил. — Не виждаш ли? Надеждата е нещо хубаво — нещо чудесно, — но трябва да вярваш в реални неща. Ако възхваляваш мечтите от миналото, ще задушиш собствените си мечти за бъдещето.

— Ами ако тези мечти от миналото заслужават да бъдат запомнени?

Тиндуил поклати глава.

— Сейзед, помисли реално. Какви са шансовете да се озовем в ситуацията, в която се намираме, да изучаваме тази отпечатка именно в къщата на Героя на времето?

— Никак не са малки, когато са свързани с предсказания…

Тиндуил затвори очи.

— Сейзед… религията е нещо добро, вярата също, но е глупаво да търсиш напътствие в някакви неясни изрази. Виж какво е станало предишния път, когато някой е предположил, че е открил Героя. Резултатът е лорд Владетеля и Последната империя.