Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
Тиндуил се държеше малко повече от него, но изглежда, нейните резерви от бодрост също бяха на път да се изчерпят. Със сигурност бе будна от поне седмица.
„В онези дни много се говореше за Рабзийн — бе написала Тиндуил. — Някои твърдяха, че е дошъл, за да се сражава със Завоевателя. Според други той самият бил Завоевателя. Хелентион пропусна да ме запознае с мислите си по този въпрос. За Рабзийн казваха, че «е един, дето не произлиза от своя народ, ала същевременно ще сбъдне въжделенията им». Ако това е истина, в такъв случай вероятно той е Завоевателя. Казват, че произхождал от Кхлениум“.
Сейзед се намръщи и прочете отново текста. Последните писания на Куаан — отпечатката, която Сейзед бе направил в Серанската конвента — се оказаха полезни в много отношения. В тях се съдържаше ключът.
„Едва години по-късно се уверих, че той е бил Героят на времето — пишеше Куаан. — Героят на времето, човекът, когото преди наричаха Рабзийн от Кхлениум, Анамнезорът…“
Отпечатката бе нещо като превод — не между езици, а между синоними. Беше съвсем логично да съществуват и други названия за Героя на времето, една толкова важна фигура, заобиколена от система от знания, трябваше да притежава множество имена. Но от друга страна, голяма част от тези знания бяха изгубени във времето. Рабзийн и Анамнезорът оставаха легендарни фигури, смътно познати на Сейзед — но те бяха само две сред множеството. Допреди придобиването на отпечатката нямаше никаква причина имената им да се свързват с Героя на времето.
Сега двамата с Тиндуил можеха да преровят своите металоеми с друг поглед върху нещата. Може би някога Сейзед бе чел точно тази част от биографията на Хелентион, изучавайки различните религии. Но тогава едва ли си бе давал сметка, че в текста се говори именно за Героя на времето, фигура от Териските учения, която кхленийците са преименували на своя език.
— Да… — каза той бавно. — Отлична находка, Тиндуил. — И сложи ръката си върху нейната.
— Може би — отвърна тя. — Макар че не ни казва нищо ново.
— Въпреки това смятам, че този текст може да се окаже много важен — продължи Сейзед. — Вярващите често формулират мислите си много внимателно.
— Особено когато става въпрос за пророчества — рече Тиндуил и смръщи замислено вежди. Не обичаше да говори за суеверия и религии.
— А си мислех, че си се отървала от тези предразсъдъци — подхвърли Сейзед.
— Аз събирам информация, Сейзед — отвърна тя. — Заради онова, което ни казва за хората и за уроците на миналото. Но имам конкретна причина да изучавам историята в противовес на теологията. Не одобрявам вечните лъжи.
— На това ли смяташ, че ни учи религията? — попита той учудено.
— Донякъде — призна тя. — Сейзед, какъв смисъл да учиш хората да очакват боговете на мъртвите? От такава религия живите нямат полза, а ето, че и пресказанията им сега са се превърнали в прах.
— Религиите са израз на надеждата — възрази Сейзед. — А надеждата дава на хората сила.
— Значи ти също не си вярващ? — попита Тиндуил. — Опитваш се да дадеш на хората нещо, в което да вярват, нещо, с което да се залъгват?
— Не бих го нарекъл точно така.
— Нима искаш да кажеш, че боговете, за които говориш, съществуват?
— Аз… мисля, че те заслужават да не бъдат забравени.
— А пророчествата? — попита Тиндуил. — Виждам научната стойност на това, което правим — като хвърляме светлина върху факти от миналото, се опитваме да помогнем на сегашните си проблеми. Но всички тези пророчества за бъдещето по своята същина са глупави.
— Не бих казал — заяви Сейзед. — Религиите са обещания — обещания, че съществува нещо, което ни гледа и насочва. Пророчествата, следователно, са естествено продължение на надеждите и желанията на хората. И съвсем не са глупави.
— Значи и твоят интерес е чисто академичен?
— Не съм сигурен.
Тиндуил го погледна втренчено и се намръщи.
— Ти вярваш, нали? Вярваш, че това момиче е Героят на времето.
— Още не съм решил.
— Сейзед, как може въобще да си помислиш нещо подобно? — попита Тиндуил. — Не виждаш ли? Надеждата е нещо хубаво — нещо чудесно, — но трябва да вярваш в реални неща. Ако възхваляваш мечтите от миналото, ще задушиш собствените си мечти за бъдещето.
— Ами ако тези мечти от миналото заслужават да бъдат запомнени?
Тиндуил поклати глава.
— Сейзед, помисли реално. Какви са шансовете да се озовем в ситуацията, в която се намираме, да изучаваме тази отпечатка именно в къщата на Героя на времето?
— Никак не са малки, когато са свързани с предсказания…
Тиндуил затвори очи.
— Сейзед… религията е нещо добро, вярата също, но е глупаво да търсиш напътствие в някакви неясни изрази. Виж какво е станало предишния път, когато някой е предположил, че е открил Героя. Резултатът е лорд Владетеля и Последната империя.