Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Стигна до оградата на пасището и се провря през нея. Видя прахта от конете пред къщата, макар да идваше от задната страна на сградата. Бяха пристигнали и бяха слезли от конете, и се чу още смях, а после вик, но викът не звучеше добре.
След това чу как Джиния изпищя.
Отново затича и стигна до ъгъла на къщата. Гледката пред очите му беше нелепа. Вратата зееше. Малко встрани от стъпалата трима от войниците стояха около Джиния и един я беше хванал за раменете и я държеше вдигната така, че само върховете на кожените й чехли докосваха земята. Друг войник, жена, беше вдигнала с ръка ризата на момичето. Трети войник, мъж, разкопчаваше оръжейния си колан и си смъкваше панталоните.
Другите войници трябваше да са вътре в къщата, защото оттам се чуваха викове и трополене. Господарката изрева дрезгаво, но й отвърна груб смях.
Вренек затича към Джиния, вдигнал пръчката.
Някой го блъсна и го събори. Останал без дъх, Вренек падна на гръб. Видя над себе си друг войник — жената, която беше разхлабила меча си. Хилеше се.
— Вижте! Още един проклет Отрекъл се — личи му по лайната на лицето.
Вренек се превъртя на хълбок, мъчеше се да си поеме дъх. Видя как Джиния го погледна, но очите й бяха безизразни. Жената, която бе вдигнала туниката й, не я пускаше, но с другата си ръка беше хванала члена на приятеля си и я движеше бързо нагоре-надолу. Третият войник беше стиснал гърдите на Джиния. Вренек погледна очите на любимата си и не видя нищо, нищо живо в тях.
Въздухът най-после отново изпълни дробовете му и той се надигна на четири крака.
— Майка Тъма не ти ли стига? — попита жената и пристъпи към него. Изрита го отдолу в корема толкова силно, че го надигна от земята. Дробовете му отново останаха без въздух и той рухна и се сви на кълбо в прахта.
Лейди Друкорлат вече крещеше и Вренек видя как един от войниците се появи на прага, повлякъл старицата за врата. Запокити я над стъпалата и тя падна тежко на камъните. Нещо се счупи, кост сигурно, и господарката изпищя от болка.
— Много е стара за шибане тая — заяви войникът, щом слезе от стъпалата зад Нерис. — И къщата е шибано празна, макар че Прил още оглежда. Никакви други слуги също. Жалка работа.
Жената, която стоеше до Вренек, не беше помръднала. Стиснала беше юмруци и като че ли гледаше какво правят на Джиния. Дишаше учестено и лицето й беше почервеняло. Вонеше на вино.
Очите на Джиния бяха затворени и главата й се люшкаше, и ако не беше войникът, който я държеше, щеше да е паднала. Вренек беше сигурен, че е мъртва. Когато жената издърпа ръката си изпод ризата й, тя беше почервеняла от кръв. Мъжът, когото беше стискала, беше излял пишкането, което не беше пишкане, и сега се отдръпна назад, а жената му се изсмя.
Тази над Вренек заговори, гласът й беше силен и властен.
— Оправете го това, бързо. Ако капитанът види или чуе, ще ни избеси до един.
Мъжът от стъпалата рече:
— Само един начин има да се оправи, сержант.
— Ами почвайте — отвърна тя. — Тук може да не идва никой, както казваха, но тия слуги все имат семейства някъде. Трябва да изчистим така, че да не оставим никакви следи.
По земята имаше кръв, лейди Нерис се беше превъртяла на хълбок и стенеше.
— Добре, само че как?
Сержантът въздъхна.
— Ама ти наистина нямаш мозък, а, Терла? Вкарваме телата в къщата и я изгаряме до основи. Видели сме дима, но не сме стигнали навреме да спасим някой. Трагична злополука. Фараб, уби ли момичето?
Жената с окървавената до лакътя ръка сви рамене.
— Сигурно. Все едно, няма да се оправи.
— Внесете я в къщата тогава.
Сержантът погледна Вренек отгоре. Той се опита да я спре с поглед, но тя не му позволи. Извади меча си и го насочи към него. Вренек се опита да се свие на кълбо, но тя все пак го прободе.
Прободе го в лявото рамо, сряза мускула, докато острието не изстърга в костта, а оттам се хлъзна в гърдите му. Заподскача по ребрата му, а след това под корема и се заби в бедрото му.
Когато жената измъкна оръжието, болката изригна.
Свести се от кашлицата. Всяко изкашляне беше агония. Кръв имаше навсякъде. Лявата му ръка беше безчувствена, затисната на пода от тежестта на собственото му тяло. Когато я издърпа, потече още кръв, след което започна да се цеди на капки през черните петна засъхнала кръв. Стаята беше пълна с дим. Беше в къщата. Огледа се — очите му сълзяха — и видя пламъци навсякъде. Джиния лежеше до него неподвижна и ужасно пребледняла. Той посегна и я пипна. Кожата й беше хладна, но имаше живот в нея.