Ковачница на мрак

Видяха ездач на пътя напред. Конят вървеше ходом, а ездачът се беше отпуснал в седлото като задрямал. Двамата съгледвачи спряха и се извърнаха към Крил и отряда му Домашни мечове.

Сержант Агалас до Крил изсумтя и каза:

— Без униформа е.

— Ще го разпитаме.

Съгледвачите ги изчакаха и подкараха с тях.

Щом се приближиха в тръс, мъжът вдигна глава, сякаш събуден от конския тропот. Лицето му беше отекло като от жесток побой. Едното око беше кървясало. Пръст беше зацапала дрехите му, както и почернели петна засъхнала кръв.

Агалас махна с ръка и отрядът се строи в колона зад нея и Крил. Двамата продължиха напред и спряха пред непознатия.

— Изглеждате доста пострадал — каза Крил.

Мъжът сви рамене и каза:

— Оцелях.

— Видяхте ли войници на легиона по този път? — попита Агалас.

— Кой легион? На Урусандер или на Хуст?

Крил примига.

— Хуст ли? Не, на Урусандер.

Мъжът поклати глава.

— Никого не видях, а яздя от цял ден.

— Яздите накъде? — попита Агалас.

— Към Карканас. Мислех да се наема някъде. Бил съм охрана на кервани, мога пак да се хвана. Неспокойно е из страната напоследък.

Агалас като че ли се подразни от този отговор.

— Откъде идвате?

— От Райвън. Мислех да пробвам при Пограничните мечове, но те май не взимат вече, откакто дойде мирът.

— Дълъг път е дотам — отбеляза Крил.

Мъжът кимна.

— Да, знам. Разбира се — добави, — ако имаше войници наоколо, неприятностите на пътя щяха да са по-малко.

Крил се обърна към сержанта.

— Да вървим. — На непознатия каза: — Пред вас има въоръжена процесия. Ако препуснете малко по-бързо, ще сте в пълна безопасност с тях, сър.

— Благодаря ви — отвърна мъжът. — Добро предложение.

Агалас махна на Домашните мечове да потеглят и всички подминаха непознатия.

— Не ни помогна много — каза Крил, щом продължиха по пътя.

— Съжалявам, сър — отвърна Агалас, — но не му вярвам.

— В смисъл?

— Искам да кажа, сър, че не беше съвсем наред. Не знам.

— Мога да си го представя като пазач на керван.

— Но конят му беше хубав, добре гледан и хранен, и такъмите бяха чисти.

Крил помисли.

— Всеки човек на дълъг път би се грижил добре за коня си и такъмите.

— Колкото до това, сър, не носеше много багаж. Не знам, само казвам.

— Чудя се кой го е набил така. Беше въоръжен все пак.

Тя го изгледа и дръпна рязко юздите. Домашните мечове я подминаха и спряха объркани. Крил също спря коня си се извърна към сержанта.

— Какво има?

— Мечът му, сър. Беше легионерски.

Той се намръщи.

— Едва ли е изненадващо — легионерските мечове трябва да са наводнили пазарските сергии след разформироването.

— Така би могъл да си помисли човек, сър, но не. Може да сте чули друго, но твърдя, че не са. Войниците задържаха снаряжението си.