Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
За мен обаче не е. Нямам си понятие какво ще правя в бъдеще. За мен фабриката може би е краят на пътя. Разбираш ли? Така погледнато, не ми доставя удоволствие. Просто гледам да приемам нещата. Когато изработвам перука, не мисля за нищо, освен как да я изработя. Ужасно сериозна съм, чак плуввам в пот.
Не знам как да ти го обясня, но напоследък мисля за момчето, което загина с мотоциклета. Да ти призная, преди рядко се сещах за него. Шокът от катастрофата вероятно е изкривил по странен начин паметта ми, защото единственото, което помнех за момчето, бяха някакви странни неща, например как е миришел на пот, какъв тъпанар е бил и как се е опитвал да ми пъха пръсти тук и там. От време на време обаче ми изникват и не толкова неприятни неща. Особено когато съзнанието ми е празно и просто редя кичурите на перуката. И аз си мисля — ами да, той беше точно такъв. Според мен времето не тече последователно, нали: А, Б, В, Г? Върви си накъдето иска.
Може ли да бъда съвсем откровена с теб, Господин Птицата с пружината? Ама много откровена? Понякога ме дострашава ужааасно. Будя се посред нощ съвсем сама, на стотици километри от другите, в стаята е тъмно като рог, аз нямам никаква представа какво ще стане с мен в бъдеще и така ме дострашава, че чак ми иде да пищя. Случвало ли ти се е, Господин Птицата с пружината? Когато ми се случи на мен, се опитвам да си припомня, че все пак съм свързана с другите: с други неща и с други хора. Хвърлям всички усилия да си съставя наум списък с имената им. И ти, Господин Птицата с пружината, си, разбира се, в списъка. И уличката, кладенецът, дървото, ей такива неща. И перуките, които съм направила с двете си ръце. И откъслечните спомени за момчето, които съм запазила. И тези дребни неща (макар че ти, Господин Птицата с пружината, не си дребно нещо, но просто така…) ми помагат да се върна малко по малко «тук». Тогава започвам да съжалявам, че не съм позволила на момчето да ме види гола или да ме докосне. Тогава категорично не му давах да ме пипа. Понякога, Господин Птицата с пружината, си мисля, че ми се иска да си остана девствена до края на живота. Наистина. Какво ще кажеш за това?
Чао, Господин Птицата с пружината. Дано Кумико се върне скоро.“